Йордан Минев повтарял на жена си: Ще вкарам за суперважно 1:0! Синът им извел Роналдо на "Васил Левски"

---

Целунатият от съдбата Йордан Минев крачи гордо и с широка усмивка по терена на националния стадион след победния си гол срещу Базел - попадението от българин, донесло историческата първа победа за български клуб в Шампионската лига. Но Данчо не е сам, избрал е да сподели най-вълнуващия си футболен миг с русокосо хлапе, усмихващо се като него. Със сина си Алекс.

Най-любопитното е, че момчето на Йордан Минев изживя неописуеми емоции на два пъти през октомври. Това бе неговата втора поява на терена на “Васил Левски”. А първата също бе паметна. Именно наследникът на Данчо Минев изведе мегазвездата на световния футбол Кристиано Роналдо на игрището за мача “Лудогорец” – “Реал” (М) на 1 октомври. И Алекс стоеше пред Кристиано за снимките преди двубоя.“Това със сигурност е най-голямата ми футболна радост. А че я споделих с Алекс, направи момента още по-уникален. Той даже беше казал на майка си: “Тате нещо ми говореше, беше полудял.” Аз му виках на ухото: “Видя ли, видя ли как я вкарах?” Бях изпаднал в абсолютна еуфория. Още след като вкарах победния гол и се затичах към щаба ни, вече не се контролирах. Да взривиш трибуните с толкова важен гол в 92-ата минута, да видиш как вдигаш на крака всичките тези хора, няма как да ви го опиша. Нямам думите за това. Уникално преживяване. Пожелавам на всеки един да го изпита”, споделя с тръпка в гласа Йордан Минев пред “24 часа”.

Интересното обаче е друго. Кога за сина му Алекс тръпката е била по-голяма - когато излезе на терена с татко си като герой на българския футбол или когато излезе на същия този стадион с героя на световния футбол Кристиано Роналдо? “Сигурно с баща му е по-голям кеф”, отговаря с нова порция смях Данчо Минев.

Това, че крайният защитник на “Лудогорец” е викал към сина си: “Видя ли как я вкарах”, не е просто плод на емоционалната реакция, а и въпрос от настоящ към бъдещ футболист. Докато 34-годишният лети на крилете на футболното щастие с “орлите” от “Лудогорец”, 9-годишният Алекс играе в “Орлета” (Пазарджик). “Само да е жив и здрав, но се представя много добре. Щом цял Пловдив говори за него. Но всичко си зависи от него. Някой път ме изумява и мен -

прави такива неща,

че ако на тия години

аз ги направя,

ще се контузя

Като го гледам, понякога си викам на акъла точно това. Но явно си е с вроден талант”, разказва още гордият татко.

За разлика от бащата, който играе ляв или десен бек, Алекс е ляв и десен халф. И ако стигне до големия футбол, вероятно ще вкарва повече голове от баща си.

Йордан Минев е изпаднал в екстаз след историческия си гол с екипа на "Лудогорец" във вратата на "Базел". Снимка: Йордан Симеонов

След историческото попадение срещу “Базел”, което бе първо за Данчо Минев с екипа на “Лудогорец”, мнозина започнаха да се връщат към головете му назад в кариерата.

“Имам един гол от 35 метра с 

Ботев” за купата срещу “нафтата”. Уникален. Те по принцип всички са ми такива. Като ми дойде топката, и инстинктивно я ритам ей така. Без да мисля, без да гледам. И тя влиза. Затова и така се изцепих след мача. Но на мен това ми е било винаги приоритет - до последно гледам да я подам на някого. Дори да не стигне до него, аз ще гледам да му я подам. Обаче сега, още като я бутнах, си викам: Само да го мина и да вляза навътре, я бия без да гледам. Даже и снимките по вестниците са показателни - аз въобще не гледам вратата, просто я ритнах ей така. Ама като има да влиза, ще влезе. Затова и се изцепих, защото верно е така - когато съм бил шут отдалече, все е вътре. Почти всички голове са ми от 30 метра”, продължава да описва гола си откровено, без да се прави на велик, Йордан Минев.

Босът на българските шампиони Кирил Домусчиев се измайтапи, че е виждал Данчо да вкарва само в приятелски мач, когато топката го ударила в главата пред голлинията, но всъщност за “Лудогорец” Минев има и гол красавец по време на контрола в Сандански, когато бележи със задна ножица.

“Имам десетина гола в кариерата си. Между другото съм вкарвал на всички грандове - на “Левски”, на ЦСКА, на “Литекс”. По принцип, където и да съм играл, в годината вкарвах по един гол. А сега това си дискутирахме с жена ми и с приятели, че три години все съм на косъм. Или ще ударя греда, или някой ще ми я избие. И като сме си говорили след този карък, съм казвал на Ивелина: “Да знаеш, че ще вкарам суперважен гол и за 1:0!” И ето - съдбата си знае работата. Постоянно го повтарях, като мине някой мач на “Лудогорец” и съм изпуснал. Е, така и стана”, споделя още Йордан Минев.

В продължение на шеговития тон идва и въпрос дали не очаква да се построи и трибуна “Йордан Минев” в Разград. Тогава на сцената отново се завръща обикновеният човек, а не емоционалният футболен герой: “Честно да си призная, шумотевицата след гола и интервютата ми идват малко в повече. Това никога не ме е блазнело.

Най-голямото щастие

след този гол е, че

всички хора се

зарадваха поне за

миг. Защото животът

на хората в България

е скапан

И за няколко секунди или повече успяхме да накараме хората да забравят проблемите си. Ето затова ми е най-вече кеф.”

Сега Йордан Минев не може да избяга от поздравите от приятели и славата след историческия гол. “Даже одеве, като се прибирах за Пазарджик, спирам да зареждам и хора, които ме виждат за първи път, ме спират, поздравяват, радват се и те. Това е хубавото. Чета за премиите - гол за един милион съм вкарал, за два милиона съм вкарал. Това е нещо хубаво за клуба, защото и той трябва да заработва някой лев. Моята радост и най-голяма награда е, че направихме така, че хората да се кефят”, продължава Йордан.

Брат му близнак Веселин Минев, който играе в “Левски”, е сред най-близките, които са го избъзикали покрай поздравите. “Смее се и той. Вика ми -

ти веднъж на

високосна година

вкарваш гол, ама

с този влезе

в историята”,

разказва още Данчо Минев.

Срещу “Базел” всъщност той стана и първият футболист на “Лудогорец” в топ 20 на играчите с най-много мачове за български клуб в Европа - 35. А още до края на груповата фаза на Шампионската лига ще влезе и в топ 15? “Как да осъзная какво се случва. Направо съм шашнат. Чета и тези статистики. Не съм ги знаел, но и те са много радостни”, казва Минев.

Горд е и от факта, че български гол носи първата БГ победа в Шампионската лига, при все че много от колегите му в шампионския “Лудогорец” са чужденци. “Българите в титулярния състав можем да ходим на мач с едно такси”, смее се в свой стил Данчо Минев. Но веднага бърза с уточнението за чуждестранните си колеги и приятели в Разград: “Почти всички други момчета говорят български. Няма такива пичове като тях. Щастие е да си сред такива хора, не само сред такива футболисти.”

“Даже съжалявам, че мачовете са прекалено малко. Искаше ми се всички момчета да видят какво е това да играеш в Шампионска лига. Честно -

криво ми е за

момчетата, които не

влизат в групата, и

тези, които не играят

Защото всеки един заслужава да види какво е това Шампионска лига и да изпита това удоволствие”, споделя още авторът на гола за първата победа на български клуб в турнира на богатите.

Любовта към спорта Йордан и брат му Веселин наследяват от родителите си Милчо и Величка, които са били състезатели по ски бягане. Близнаците са родени на 14 октомври 1980 г. в Пловдив. Данчо е по-големият. Появява се на бял свят 5 мин по-рано от Веско. До 5-ата си годишнина живеят под тепетата в дома на родителите на майка си. След това семейството се мести в Пазарджик. Близнаците започват да тренират в “Хебър”, когато са в 5-и клас на спортното училище “Георги Бенковски”. Две години по-късно Милчо и Величка прочитат обява във вестник “Отечествен фронт” за новооткритата академия на “Левски”. Братята са приети веднага. От 7-и клас са в 44-о СОУ “Неофит Бозвели” в София. До първия срок на 10-и клас са в ДЮШ на “Левски”. Емил Спасов ги освободил като безперспективни. Заедно близнаците играят в “Хебър”, “Беласица” и “Ботев” (Пд). Пътят повежда Веселин още към “Левски” и “Анталия”. А миналият и през “Родопа” Йордан - към ЦСКА и “Лудогорец”.

Още докато бил първа година в школата на “Герена”, Данчо решил да се мести в ЦСКА. “В София над тях нямаше сериозен контрол и той

една вечер отишъл на

“Червено знаме”,

защото в стаята там

имало телевизор

и други екстри. Обади ми се и каза - отивам в ЦСКА. Условията били по-хубави. Казах му - как ще ходиш в ЦСКА? И на следващия ден бях в София”, разказа преди време пред “24 часа” бащата на близнаците Милчо. Самият той е левскар. Но по-късно е истински щастлив и когато Йордан наистина заиграва в ЦСКА, а през 2009 г. се изправя и срещу брат си Веселин във вечното дерби с “Левски”.

Около 34-ия си рожден ден Йордан Минев изживява най-лудата си футболна радост с “Лудогорец”. Той вече не е просто Близнака, не е само сърцатият бек, той е човекът, донесъл първата победа за български клуб в Шампионската лига.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.