Леа Иванова не обичала да говори за годините в лагера

---

За прочутата навремето певица Леа Иванова има толкова много легенди и истории, кои
то звучат като легенди, че всеки документ, изровен от архивите, заплашва да помрачи нейния ореол. Но три документа от 1951 г., изровени от “Труд” от Държавния архив, разкриват, че многобройните истории за бурния й живот не са съвсем далеч от истината.

Например фактът, че след 9 септември 1944 г. е лежала в лагер и след това властта не я пускала да пее никъде, си е чиста истина. Разкриват го собственоръчно написаната от Леа през 1951 г. жалба до секретариата на тогавашния министър-председател и първи секретар на БКП Вълко Червенков и придружаващите я документи.

Певицата лежи в трудовия лагер в тутраканското село Ножарево в продължение на 8 месеца - от 7 юли 1949-а до 15 март 1950 г. Това, изглежда, се разчува и след освобождаването й всички врати пред нея са затворени. В тогавашното общество не е допустимо “враг на народа” да пее пред публика каквито и да било песни, още по-малко джаз. И за Леа настъпват гладни времена. 

Дочула, че Вълко Червенков “изправял несправедливости”, певицата хваща пишеща машина и пише жалба, в която моли първия в държавата да накара чиновниците да променят отношението си към нея. Описва накратко живота си, подчертава, че след 9 септември е пяла навсякъде, където я пращала народната власт. Но според самата Леа трагедията й е в това, че непрекъснато била обект на домогвания от “битово разложени хора”, тогавашият евфемизъм за сексуална разюзданост.

Нескрива, че е лежала в трудов лагер, напротив - прилага бележка оттам, в която управата посочва, че се е включила в културно-масовата работа и била освободена предсрочно за добро поведение.

Далеч по-интересната част от папката обаче е третият документ. Това е писмо, което вероятно секретариатът на Вълко Червенков е изискал от тогавашния Комитет за изкуство и култура, за да бъде преписката пълна и “вождът” да вземе правилно решение. Бележката е подписана не от кого да е, а от прословутия акад. Сава Гановски (тогава професор). С известна доза ехидност маститият учен, по-късно председател на БАН и дългогодишен председател на Народното събрание, изброява всички известни факти за Леа Иванова: че е позната като “кабаретна певица”, която усърдно пропагандира американския джаз. “При това положение със своето “изкуство” (кавичките са на Гановски - б.а.) и със своя начин на изпълнение тя не може да бъде полезна на новото българско естрадно изкуство”, пише  той в писмото до Вълко Червенков.

Опитвайки се да обясни нейния американски начин на пеене, академикът ражда невероятен бисер: “груба сантименталност и еротика”. Заключението му е паметно: “Комитетът предлага Леа Иванова да отиде в производството.”

Не е известно певицата да е пращана във фабрика, пък и върху документите в архива няма резолюция, за да се види как е реагирал Червенков. От биографията на Леа се знае, че циркът е този, който я приютява през онзи период. Под шапитото му тогава се подвизават и оцелелите музиканти от “Джаз Овчаров” и от оркестъра на “Оптимистите”. Леа е конферансие, често и клоун, а понякога й разрешават да изпее една-две песни. Но на други места не е допускана.

Истински пробив за Леа е, че през 1954-та предшественикът на “Балкантон” - “Радиопром”, издава плоча със забавна и танцова музика и тя е поканена да запише една испанска песен. През 1956 г. новоназначеният директор на ресторант “България” я кани да пее там с малък оркестър. А през 1957-а - какво благоволение само - я снимат във филма “Години за любов” как пее от подиума на заведението песента “Диксън - черният пират”. По същото време излизат песните “ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ” и “Чико от Порто Рико”, които правят Леа още по-известна. 

Никога обаче не я пускат по радиото и по прохождащата тогава телевизия. За пръв път БНТ излъчва нейни изпълнения през 1970 г. По голямо благоволение на властите Леа е пусната да пее в чужбина- в Полша през 1960 г. Година по-късно съпругът й Еди Казасян сформира малък оркестър. Той успява да снабди всички с визи за западноевропейски държави, където гастролират и за няколко години създават една от най-популярните шоу програми в Европа. И Леа Иванова става звезда на преклонна за това изкуство възраст - вече 40-годишна.

Години след смъртта й Еди признава, че Леа не обичала да си спомня за лагера и че нищо не му е разказвала за този епизод от живота си. Дори когато някой се опитвал да я заговори и да й каже, че я познава от лагера, общителната иначе Леа отсичала: “Не
си спомням, не ви познавам.” 

Типична реакция на човек, който иска да изтрие част от миналото от съзнанието си. Единственото, което не е могла да преодолее цял живот, е страхът, че на краката й е студено. 

Всъщност конкретният повод за пращането на Леа в лагер е доста прозаичен и може да бъде открит в спомените на музиканта Асен Овчаров, на чийто орекстър Леа е солистка тогава. През 1948 г. музикантите получават покана да гостуват в САЩ, което развихря истинска завист и омраза в тези среди. Срещу всички тях заваляват доноси, а и не е изключено някой битово разложен другар да е посягал на атрактивната Леа.

През пролетта на 1949 г. прокуратурата повдига на Асен Овчаров обвинение по донос, че се опитвал да джазира “Интернационалът”. Той и младата му съпруга заедно с някои музиканти са арестувани и пратени в Белене. А Леа - в Ножарево. /"ПЕТЕЛ"

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.