Петър Попов, директор на училище със 100 % РОМЧЕТА: При нас ЦАРИ РЕД и ДИСЦИПЛИНА

---

 

Интервю на Виолета Гурнакова

Петър Попов оглавява 58-годишното Основно училище „Отец Паисий“. То се намира  на т.нар. граница на ромския и българския квартал до стария хлебозавод. От 42 години е учител и директор. Учил е бабите и дядовците на някои от възпитаниците си, като се има предвид, че в този район част от населението влиза в родителството доста рано. Работи и като обществен възпитател към район „Младост“.  Какви са проблемите днес в едно българско училище със 100% ромски възпитаници, разказва самият директор. 

Тенденция

Все по-малко ромски девойки се женят в детска възраст

Традиции

В VІ-VІІ клас половината от момиченцата отпадат 

 

 Удовлетворява ли ви базата, в която работите, или има нещо, което трябва да се промени?

 Училището разполага с добра материална база и е много запазено. Дисциплината е на много високо ниво. Пословичен в квартала е авторитетът на колектива. Нямали сме проблеми и по-сериозни ексцесии. Всички по-немирни ученици минават през комисията за борба с противообществените прояви, където се мъчим да ги направляваме да влизат в правия път, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Успехите на колегите се дължат на това, че се опират един на друг и работят заедно. Все пак децата билингви са много трудни. И новоназначените бързо се адаптират в обстановката. Не е лесно - нашите деца идват в подготвителна група, без да знаят и дума български език. Трябва да си изключително находчив и да работиш с голяма любов, за да можеш да постигнеш успехи. Завършването им в осми клас е голяма радост, защото в шести-седми клас половината от момиченцата отпадат поради ред социални и други традиции, наслоени в ромските семейства. Това са остатъци от миналото като ранна женитба, страх от крадене на момичета и т.н. Това все още продължава, въпреки че през последните години намаляха подобни тенденции. 

 Каква е тяхната евентуална реализация?

 С лични уговорки на директори със съседните професионални гимназии, моите ученици се приемат приоритетно. Целта е те да придобият някаква професия, за да могат пълноценно да се вградят в обществото и да му бъдат полезни. 

 Какви са проблемите в училището? 

 Основният е прибирането и задържането на децата. Все още не може да се осъществяват напълно санкциите от Закона за народната просвета, тъй като те са социално слаби и по никакъв начин не могат да им се наложат глоби. Те го знаят и има все още недобросъвестни родители, които не пращат децата си на училище заради социални проблеми. Освен това от миналата година заминават и цели семейства в чужбина. Не е уреден още законът за прехвърлянията. Отиват на свободен принцип и ако намерят някъде да учат – добре, иначе загубват година и повтарят класа. 

 Работите ли съвместно с родителите?

 Това е другият проблем в училище. Все още много от родителите са напълно незаинтересовани. Те мислят, че е наше задължение, когато децата дойдат, да се грижим за тях всячески – да ги храним, обличаме,разхождаме. Оставят ги сутринта в 7,30 и идват в 17 ч. да си ги вземат. Ние правим всичко възможно, като години работим по проекти, имаме целеви групи, обособени от социално слаби деца, намерили сме пари за изхранване на обяд, има възпитател, който им помага при изготвянето на следобедни уроци, занимания по интереси, правим екскурзии из страната. Занимаваме ги и ги обучаваме да опознаят държавните институции и да могат по-лесно да се оправят в живота, след като излязат от клас. 

 Как сте с проектите?

 Осъществяваме по 2-3 проекта на година със социална насоченост – за материалната база или лично за тях - с осигуряване на пособия и дрехи. Мъчим се да се справяме. Но би трябвало и самата държава да помисли за социална политика на ромите. Защото ако на едно семейство му вземеш хляба, отрежеш му тока и му спреш водата, питам се как този родител ще си прати детето на училище. Дали образованието или изхранването ще бъдат приоритет? 

 Много граждани се възмущават, че такива семейства не плащат данъци, а получават помощи от парите на останалите, без да работят. Недоволството, както видяхме наскоро, ескалира в опасни форми. 

 Да, нека да работят. Много от тях го правят – в чистотата например. Те така или иначе са в нашето общество, никъде не могат да отидат. Те може да са бреме за обществото, но според мен и ние трябва да направим всичко възможно дори с риск, за да нямат нашите деца след време същите проблеми. 

 Продължават ли да настояват някои от тях, че държавата е длъжна да им осигурява всичко?

 Да, защото една част са неграмотни, не четат закони, преса и мислят, че нямат задължения. Но преди години масово се женеха рано, а сега са отделни случаи. На всички сериозни мероприятия им се обяснява, че е по-добре семейството да се създава в зряла възраст. Има и такива, които гонят социални помощи, но те са също единични бройки. Повечето са заинтересовани. В последно време децата станаха и по-чисти, по-възпитани, с повече хъс за учене. Все пак родителите им са оценили предимствата на образованието. 

 Нуждае ли се от още нещо регионалната политика в образованието?

 По-скоро проблемите са от национално равнище. Трябва да се направят някои изменения в закона  за образованието. Например за прибирането и задържането на учениците. Санкциите за родители са малки, процедурата е тромава. Те са социално слаби и нищо не може да се вземе от тях, даже и със съдебно решение. Класният трябва да извърши предварителна документация – да обходи, до уведоми родителя, да се разпише, а това са кавги, разправии, което не влиза в задълженията на учителя. Дал съм предложение служители от общинска полиция да изпълняват този закон. Електронната книга е хубаво нещо, но още не е въведено. Ще преценим, като я видим. Имаме пълняемост, но има много деца, които не са обхванати и стоят в махалата. По никакъв начин не можем да ги обхванем. 

 Притеснява ли Ви фактът, че някои училища ще могат да изтеглят ученици от други по желание на родителите?

 Това се отнася за по-централни, или т.нар. елитни училища. Родителите масово ги насочват натам, като изтеглят децата от другаде. Според мен това не е правилно. Държавните образователни изисквания са единни за всички училища. Учителите са почти на едно ниво. От 24 бройки в един клас сега могат да станат 26, но в съседно училище пък би паднала паралелка. Засега за мен това не се отнася. 

 Лесно ли се става учител на тези деца?

 Много е трудно. Работата изисква специална подготовка на преподавателя. Това в един институт не е застъпено. Идва младият специалист и аз започвам да го уча от А до Я. Рядко някои се отказват, защото имат слаба психика. Много зависи от ръководството как ще подхванеш човека, какво ще му предложиш. Ако някой го интересува само заплатата, той не може да се впише бързо. А когато искаш да приобщиш някого към колектива, тогава няма проблеми. Подготовката на младия учител трябва да бъде на съвсем друго ниво. Приоритетно в институтите трябва да влизат хора с висок успех, както и високо интелигентни, за да бъдат учители. Досега винаги съм наблюдавал обратния процес и съм недоумявал – тези, които не ги приемаха другаде – ставаха учители. А трябва да е обратното.

 

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.