Четири свещи горели бавно.
- Аз съм Мир – казала първата, – но в наше време никой не се бори за мен.
И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.
Втората промълвила:
- Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен.
И нейният пламък също спрял да гори.
- Аз съм Любов и нямам достатъчно сила да продължавам да горя.Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.
И без да чака повече, Любовта изгаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.
- Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите докрай.
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
- Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.
Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне.
Георги Христов: Длъжен съм само на публиката си и на никой друг
Дата: 12/10, 01:00
Летищата в Москва временно спряха работа заради приближаващи се украински дронове
Дата: 12/10, 00:47
Манол Пейков: Международният успех на българските писатели не идва лесно
Дата: 12/10, 00:30
Ген. Златан Стойков: В момента вървим бавно към възстановяване на Студената война
Дата: 12/10, 00:021 Коментар
Край на сковаността в ставите
Дата: 12/10, 00:00