Борис Гуджунов изплака болката си: Аз загивам, това е

06/12/2014, 14:32

Изповедта на Борис Гуджунов разтърси цяла България. Състоянието му се влоши след прекаран инфаркт и сега той отново е в болница. Именитият певец тъне в мизерия с инвалидната си пенсия от 220 лева, защото социалистическата Концертна дирекция не му е отчитала удръжките и осигуровките от хонорари. Пред bTV отвори сърцето си.„Аз съм загубил всякаква надежда! Въпреки че така пеех в песента „Надежда”, казва емблематичният изпълнител, пише блиц.

- Сега пееш ли?
- Не, сега не пея, защото от тия болници ми е пресъхнало гърлото и не мога да поддържам гласа си във форма. Най-голямата ми трагедия е как пеех тогава и когато чуя някакъв запис викам: Майка му стара, пял съм много хубаво. Но сега не мога вече така. Мъчно ми е. Вече нещата са други и съм един стар пенсионер. Пенсионер без пенсия.

- Хората познават ли те?
- Не.

- За тях кой си ти?
- Никой не съм.

- Липсва ли ви сцената?
- Много. Аз загивам, това е.

- И как се оправяте?
- Докато работих, допреди 5 години, свързвах от хонорари, но тука напоследък е толкова тежко, че е смешно е да го кажа, но ще го кажа. Всеки ден си изчислявам колко лева има в тия 10-15 дни, които остават до пенсия мога да похарча и това са по 2-3 лева.

- Срам ли те е?
- Да, срам ме е. Като ме питат колко ти е пенсията, срам ме е. Защото някои си мислят, той е обиколил света, той е пял и изведнъж с мижавите 220 лв. Смешна работа! Искам да погледа сина си в очите, истински – в неговите очи съм една плюнка.

- Надяваш ли се на нещо, някой да те чуе?
- Не, не се надявам изобщо, нито на бъдещето на България вече. Не мога да не се усмихвам, защото погледнато отстрани – тая пародия, това нещо, която се разиграва в нашата държава, то не е човешко. Не може да забравиш народа си.