567 г. от БИТКАТА НА НАРОДИТЕ - 40 хиляди ОСТАВИХА КОСТИТЕ си на ВАРНЕНСКО ПОЛЕ (РИСУНКИ)

10/11/2011, 09:41

Автор и художник Владимир Димитров

Османската империя, която винаги е нападала, за пръв път трябва да се защитава

Днес се навършват 567 години от Битката на народите. В началото на XV в. Европа все по-силно усеща стремителната османска инвазия. Падането на българските царства, сръбското деспотство, хърватските и босненските княжества, отварят пътя на османските войски към Централна Европа. След поражението при Никопол на Сигизмундовите кръстоносци от армията на Баязид I през 1396 г. и постоянните поражения, които понасят християнските войски в сраженията с османците, правят трудно организирането на нов кръстоносен поход. През 1441 и 1442 г. унгарският пълководец Януш Хуняди разгромява османските войски при Смедерво, Железни врата и Белград. Победите му дават надежди за успех при една бъдеща военна акция срещу османците. Така на 1 януари 1443 г. папа Евгений IV обявява с акт към всички християнски страни подготовката на антиосмански поход. В кръстоносната армия, ръководена от младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди и наброяваща около 40 000 души, има рицари от Полша, Унгария, Германия, Австрия, Сърбия и Босна. Към тях се присъединяват голямо количество българи доброволци, които подпомагат настъпателните действия на кръстоносците.

Османската държава, която винаги бе нападала, сега трябваше да премине в отбрана. Походът продължава победоносно, с помощта на българите е превзета София, рицарите постигат победа при Златица, но напредналата зима и заледените проходи, отбранявани от силни османски части, принуждават краля да вземе решение за прекратяване на похода. Въпреки сключения на 12 юни 1444 г. изгоден мир в Одрин и последвалото го ратифициране от страна на полския крал на 1 август в Сегедин е обявен втори поход срещу османците. Този път под кралските знамена се стичат едва около 16 000 воини, предимно унгарски и полски рицари, отряди на епископите Симон Розгони и Ян Доминик, папски рицари, водени от Джулиано Чезарини, хървати с предводител Франко Талоци, както и отряд чешки наемници хусисти на хетман Чейка. С армията се движи и огромен обоз от 2000 бойни и обозни коли.

Синът на цар Шишман се включва с отряд

В кралската гвардия взема участие отряд, въоръжен и подготвен от Фружин – син на цар Иван Шишман. В помощ на похода е изпратена папско-венецианска флота с цел да предотврати преминаването на османски войски през Босфора към Европа. Между 18 и 22 септември 1444 г. армията преминава Дунав при Оршова, а обозът - при Турну Северин. Кръстоносците предприемат настъпление към Мизия.

Превзет е Видин, обсаден е Никопол, защитаван от силен османски гарнизон. Тук към Владиславовата армия се присъединява отряд от около 4000 власи, водени от сина на Влад Дракул.

Султан Мурад II, узнавайки за напредването на християнските войски, събира 40 000 азиатска войска и срещу голям откуп в злато я прехвърля през проливите с генуезки кораби от Пера. Към анадолските части се присъединяват румелийската войска и голям брой нередовни части – азепи, с което числеността на османската армия достига близо 60 000 души. Към тази армия са привлечени и около 10 000 българи по силата на т.нар. джерахорска повинност. С усилен марш османците преминават през Айтоския проход и застигат християнската армия при Варненското поле.

Цяла нощ армиите се строяват

Макар че водачите на похода разбират за преминаването на войските на Мурад II през проливите още при Никопол, изненадата е пълна. Веднага е свикан военен съвет, на който са отхвърлени вариантите за отбранителни действия и е приет планът на Янош Хуняди за открито сражение. Цяла нощ двете войски построяват редиците си и на разсъмване застават настръхнали една срещу друга. Бойният ред на християнската армия се простира в дъгообразна линия от брега на езерото до местността Планова. На дясното крило Хуняди поставя 5 бандера, в които влизат отрядите на епископите и хърватските бойци на Талоци. В центъра се намират две кралски знамена, командвани от Стефан Батори и Банфи Лошоци, както и кралската гвардия – 500 тежковъоръжени полски рицари. Зад тях е резервът от влашката конница. На левия фланг са 5 унгарски знамена, командвани от Михаил Силаги. Срещу тях османците се разгръщат по традиционния си начин – конницата по крилата, в центъра - еничарският корпус. С напредването на деня християнската армия се придвижва към предната бойна линия на неприятеля, където изчаква приближаването на османските сили. Внезапно се извива силна вихрушка, която преминава през редовете на сборната армия, като изпокъсва знамената им и всява смут в сърцата на суеверните християнски бойци. От това се възползват акънджиите, които се нахвърлят върху дясното крило на кралската армия. Нападението е неорганизирано и лесно е отбито от бронираните отряди на хърватите, които от своя страна необмислено се хвърлят в преследване.

Последват ги и другите отряди от дясното крило. В боя се намесват анадолските спахии, които се нахвърлят върху увлечените в преследване християнски бойци и им нанасят разгромяващ удар. Преследвани от спахиите, християнските отряди безредно се изтеглят към морето и много воини загиват в блатата. В този критичен момент Хуняди и кралят предприемат атака с двата кралски отряда и влашките конници, които помитат анадолското крило и го обръщат в бягство, като изтласкват противника зад бойния ред на османската армия. Власите се нахвърлят върху османския лагер, разграбват го и се оттеглят от бойното поле. След успешния удар християнските части се връщат в центъра на бойния си ред. Следейки бойните действия на лявото крило, Хуняди решава да подпомогне рицарите на Силаги с наличните отряди от центъра и нанася силен контраатакуващ удар по румелийските части, които, разгромени, отстъпват в паническо бягство.

От паническото бягство на турците до трагичния обрат

Паниката била толкова голяма, че някои от бегълците прекосяват р. Камчия и се отправят към Тракия, разпространявайки вестта, че османците са загубили сражението. Самият султан, виждайки разгромените крила на своята армия, мисли да бяга, но е разубеден от приближените си.

В този момент Владислав III предприема удар срещу еничарския корпус само с наличните сили от кралската гвардия. Около 400 рицари със своите сержанти и оръженосци общо около 2000 души се устремяват към 10 000 еничари. Посреща ги град от стрели. Бронираната конница се врязва в карето, причинявайки му големи загуби. Не след дълго елитната пехота на османците успява да унищожи кралския отряд, избивайки и пленявайки по-голямата част от рицарите. Тук загива и младият крал. Според летописците е съборен от коня и му е отсечена главата, но има версия за това, че е пленен и отведен в лагера на османците, където е посечен. Вестта за гибелта на краля хвърля в смут останалите християнски части. Хуняди прави опит да атакува еничарите, но е отблъснат. Виждайки бързото съвземане на разстроената османска армия и нарастващите сили на противника, предприема отстъпление на остатъците от сборната армия. На бойното поле намират смъртта си близо 10 000 кръстоносци. Загубите на османците са над 30 000 души.

Край Варна обединените усилия на християнския свят за спасяването на Югоизточна Европа завършват трагично, предопределяйки по-нататъшната съдба на балканските народи под османско робство.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!