Разказът на последния ваксаджия на Варна! Чисти обувки от половин век и знае тайната на щастието!

11/12/2014, 21:00

Евгения Иванова

Терминът „ваксаджия“ се появява около 1800 г., но официално става професия през 20-и век, когато започват да се издават лицензи на тези, които я упражняват. Бързото развитие на технологиите и икономиката води до драматично намаляване на някои занаяти, дори до пълното им изчезване. Този е един от тях.

Въпреки че ваксаджийството е характерно за времето на аристократите, кралете и буржоазията, днес все още е възможно да се възползваме от услугите на този занаят. Кирчо Ангелов е последният останал чистач на обувки във Варна. Той с усмивка разказва за майсторлъка си, който упражнява от 1962 година. Кариерата му е в разцвета си, когато обслужвал почти по 100 души на ден в салона на площад „Мусала“. Днес можем да го намерим в подлеза до катедралата с четките в ръка, където чака клиентите си. Вече пенсионер на 70 години, той още изпитва тръпката от чистенето на обувки.

„Преди това беше престижна професия. Тогава хората не си сменяха толкова често обувките. Предишните поколения имаха навика да ги чистят и поддържат ежедневно. Нямаше маратонки, джапанки, кецове“, разказва с носталгия Кирчо, отличен на времето с приза „Отличник по качество“.

- Сега колко хора дневно се спират при теб?

- Не много, средно по 5-10 човека.

- Колко струва лъскането на обувките?

- От 1 до 2 лева, зависи от обувките - боти ли са, ботуши ли.

- Не си ли мечтал за обущарско ателие?

- О, това е съвсем друг занаят. Аз обичам да придавам хубав вид на обувките, не да държа в ръцете си скъсани и похабени обуща. А пък и нямам възможност.

- Кога може да те намерим тук?

- Всеки ден от 10 до 17. Стига да съм здрав, тук съм.

- Какви хора се спират при теб - адвокати, заможни хора или по-обикновени?

- Всякакви хора, предимно обикновени, но и на много известни личности съм лъскал обувките. Преди години всички партийци минаваха през мен. Шофьорът на Тодор Стойчев му носеше обувките за почистване. Целия елит съм обслужвал.

- Как реши да се захванеш с ваксаджийство? От кого го наследи?

- От никого, сам си го избрах.

- Не те ли натъжава това, че след теб този занаят във Варна ще изчезне?

- Ами какво да направя? Времената са такива, не е търсено и добре платено. Пък и хората предпочитат да просят, вместо да се трудят за изкарването на тези пари.

- Обичаш ли си професията?

- Не само че я обичам, но и още изпитвам тръпката от нея. Ще си я практикувам, докато съм жив. С какъвто и занаят да се захванеш, най-важното е да го обичаш, да ти носи удоволствие. Името се гради с любов към занаята - учи ни последният ваксаджия във Варна.