„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата е безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“, търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължихме по бул. „Княз Борис І“ - вечната главна улица на града.

Тихомълком изчезна и къщата на Никола Казанджиев на «Княз Борис І» 63, построена през 1915 г., която е паметник на архитектурата. На «Княз Борис І» 67 и 82 арх. Йосиф Хаджистоянов проектира две богати къщи. Първата е на търговеца Стефан Милков, построена през 1914 г., а втората - на адвоката Н. Капнилов, построена през 1916 г. Двете сгради имат известна прилика по ъгловото разположение, еркерите и високите кули, но къщата на Ст. Милков е изградена с много по-богати детайли и фасадна украса. Архитектурата на двете къщи е сецесионова.

Плановата схема на къщата на Милков е симетрична, с тържествен вход откъм булеварда. Проектирана е в три оси, които оформят пет фасадни полета, като е акцентирано на ъгловото поле и полето над входа.Фасадите са разчленени с баластри голям ред, които завършват с маскарони. Партерът е решен в рустика. Ъгловата фасада е подчертана с правоъгълен еркер и висок пирамидален купол. В партерната част ъгълът е оформен със спирално фугирана колона, завършваща с херма, от която започва богато украсен суфит. Централният вход е подчертан с голям полукръгъл прозорец, увенчан с маска, фланкиран от спирално изградени пиластри, които на нивото на еркера завършват с маски. Над портала е поставен полуобъл еркер с балкон с парапет от ажурна метална решетка. Над еркера е поставен заоблен фронтон, фланкиран от стълбове с декоративни сфери. Над ъгловата фасада прозорците са по-широки и засводени. Останалите са с щукатурни рамки, обединени единично или по двойки вертикално по етажите. Всички фасадни полета са с богата пластична сецесионова украса. Постигнат е запомнящ се архитектурен образ.

Къщата на адвоката Капнилов

Главният инженер на общината – белгийски възпитаник

Сградите с номера 84, 86 и 88 са паметници на архитектурата. На №84 е къщата на инж. Димитър Марчев, проектирана през 1908 г. от арх. Дабко Дабков и достроена през 1939 г. от наследниците.

Инж. Димитър Марчев е роден в с. Осмар през 1871 г. Завършва инженерство в Гент, Белгия. Започва работа в Шумен, а след това се премества във Варна. Един от създателите на Варненската техническа дружба. От 1908 до 1916 г. е главен инженер на общината.Умира млад през 1916 г.

След къщата на Димитър Марчев е къщата на Христо Николов, продадена през 1937 г. на д-р Никола Бакърджиев. Тогава партерният етаж е пригоден за търговски цели. Къщата е с три фасади и три входа. На южната фасада е изграден ризалит. Главната фасада е асиметрична, разчленена с едро мащабирани пиластри, изградена по две оси. В дясното поле, над вратата, е изграден балкон с железен парапет и висока балконска врата. В другата част на фасадата прозорците са групирани по двойки. Пластични рамки обрамчват прозорците и вратата заедно с над- и подпрозоречните полета. Таванският етаж е отворен с прозорец в оста на вратата и принуждава стряхата да прави висока чупка, което се повтаря в останалите фасади. Покривът е стряховиден, подпрян на високи дърворезбовани конзоли. Архитектурата е еклектична, с елементи на псевдоромантизма и сецесиона.