Сред морето от вести за проведени и предстоящи протести и стачки едно заглавие - „Археолозите от БАН отново на протест, пак поискаха пари” - ми припомни стар войнишки виц. Оня, в който старшината, като докладвал всяка неделя на ротния списъка на излизащите в градски отпуск, завършвал с думите: „Иванчо пак иска отпуска.” На което ротният отсичал - стига с тоя Иванчо, нека и другите веднъж да излязат. И следващата неделя наш Иванчо, който никога не бил излизал в градска, пак напразно искал отпуска...

Нещо като родното ежедневие. Всеки иска нещо. Един – да си смени ВМV-то с нов модел, други – да си получат отработената заплата, която Дянков нещо бави. И за никого не е изненада, че шансът на първия е значително по-голям, отколкото на вторите. Особено ако последните са учени, метеоролози, железничари, лекари или други обикновени държавни служители. На които им остава само пак да протестират. Но както и в казармата, това не се отнася до всички. Не съм чул например да се забавят заплатите на депутатите и министрите.

Пари няма, заявява Дянков. Което е истина. Но за да ги има, парите трябва да бъдат изработени. И то не от фондовете на ЕС, не от вносните мита, а от българската икономика, от българския бизнес. Да вземем трите причини за очертаващата се и за следващата година рецесия, обявени от комисаря Оли Рен: дълговата криза, уязвимите банки и рухналите потребителски разходи. Не че нямаме дългове, но в сравнение с много други не сме заплашени от фалит. Банките ни, според всички оценки, са стабилни. И въпреки това кризата у нас се задълбочава. Значи остава третата причина – потреблението. Бяхме се зарадвали, че поне износът дава глътка въздух на родния бизнес, но и той намалява. И ни остава единствено вътрешното потребление, което у нас сочи само надолу. Сякаш никой не иска да разбере простата истина, че икономиката действа като скачени съдове – за да се развива производството, произведеното трябва да се потребява. И колкото повече се потребява, толкова производството расте. Открива нови работни места, осигурява по-високи доходи. И обратното. Само че новият бюджет няма намерение да стимулира нито потреблението, нито производството.

И сякаш по поръчка на финансовия министър, тъкмо преди второто обсъждане на бюджета, дойде прогнозата на Европейската комисия за очаквана рецесия. И той побърза да обещае, че ще има ново свиване. Сякаш еднолично решава проблемите на държавата. То като слушам радиото и телевизията, премиерът май вече съвсем е оставил юздите в ръцете на Дянков, който, след като предупреди своите колеги, че никой от тях не се е родил министър, реши да сече с големия сатър. И заплаши зърнопроизводителите, че ако протестират, ще им отреже и тези пари, които предлага в бюджета. След което подгони на улицата хиляди железничари с компенсация от... две заплати. Готвят протести дори военните и полицаите. Единствено си мълчат пенсионерите. Току-виж, ако ги чуе, Дянков ще им отреже и от техните мизерни левчета, за да закърпи бюджета.

Йордан Дончев