10-те най-неочаквани обрата през 2014-а

---

Юри Велев, 24 часа

Aко някоя врачка или астроложка е познала всички неочаквани обрати през отиващата си година, трябва да я обявим за втори Нострадамус. Политиката и икономиката през 2014-а бяха по-непредвидими от 16-годишен тийнейджър и изпълнени с мрачна ирония. А ние си мислехме, че предната, 2013 година, е била достатъчно бурна с нейните три правителства, две вълни на протести и бежанска вълна към страната ни. Но се оказа, че изненадите в България край нямат. А част от тях, като се замислим, бяха заложени през въпросната 2013 г.

1. Краят на правителството "Орешарски". На 24 май, събота, ден преди изборите за европейски депутати, България бе поразлюляна от земетресение. То удари с магнитуд 6,9 по Рихтер в Егейско море, но се усети и у нас. Това сякаш бе предвестник за по-силния трус, който се задаваше с резултатите от събитието на следващия ден.

На вота ГЕРБ спечели 30,4%, БСП - 18,93%, ДПС - 17,27%, ББЦ - 10,66%, Реформаторският блок - 6,45%.

Дни след тези резултати ДПС заговори как при тези политически реалности кабинетът няма да оцелее в този вид до края на мандата си. Търси се контролиран път към стабилност, обявиха от движението. На 5 юни лидерът на ДПС Лютви Местан произнесе 
окончателното
решение - избори
до края
на годината
Така започна един дълъг период на политическа нестабилност, на договорки, пазарлъци, сметки и залози кога кабинетът "Орешарски" да подаде оставка, кога да са изборите и какъв може да е следващият кабинет. БСП хвърли коза "задължително гласуване", после го оттегли. Сергей Станишев избра да бъде евродепутат и подаде оставка като лидер на БСП на партиен конгрес на 27 юли. Смени го Михаил Миков.

На 23 юли правителството на Пламен Орешарски подаде оставка. На 5 август президентът Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет на Георги Близнашки и заглавието "Протестът на власт" на "24 часа" си остана най-точната характеристика на това управление.

2. Осем партии в парламента, четири зад кабинета.
На 5 октомври предсрочните парламентарни избори дадоха следния резултат - ГЕРБ - 32,67%, БСП - 15,4%, ДПС - 14,84%, Реформаторският блок - 8,89%, Патриотичният фронт - 7,28%, ББЦ - 5,69%, "Атака" - 4,52%, АБВ - 4,15%.

Осем партии в парламента, но 
как да се
сглоби що-годе
стабилно
мнозинство? 
След дълги преговори на ГЕРБ с останалите парламентарни сили в началото на ноември бе договорено управление по сложната формула - коалиция на ГЕРБ и Реформаторския блок с участие на министър от АБВ и с подкрепата на Патриотичния фронт.

А коалицията на няколко пъти висеше на косъм. Преговорите на ГЕРБ с Реформаторския блок хич не тръгнаха гладко, а по едно време минаваха по нетрадиционен канал “с песни във фейсбук".

На 7 ноември бе гласувано новото правителство. Бойко Борисов стана министър-председател за втори път в правителство с мандата на ГЕРБ. Реформаторският блок получи една трета от министерствата, а АБВ - вицепремиерско място в лицето на Ивайло Калфин.

3. Бавната гибел на КТБ. 
На 20 юни управителят на БНБ Иван Искров съобщи, че КТБ е поставена под специален надзор, след като е постъпило такова искане от самата банка поради опасност от неплатежоспособност.

Два дни преди това подуправителят на БНБ и ръководител на “Банков надзор” Цветан Гунев бе обвинен от прокуратурата за длъжностно престъпление - не е упражнил контрол върху отпуснати 19 лоши кредита. След това му бе повдигнато и друго обвинение.
В началото на юли БНБ съобщи, че според одита има изнесени големи суми пари от КТБ чрез мажоритарния собственик Цветан Василев.

На 16 септември задочно обвиненият за присвояване на близо 206 млн. лв. от банката Цветан Василев се предаде в полицията в Белград. Оттогава се чака властите в Сърбия да вземат решение за екстрадицията му в България.

Обещанието, когато КТБ бе поставена под специален надзор, бе, че ще бъде одържавена и ще отвори отново на 21 юли.

Да, ама не. Три месеца и половина по-късно, на 6 ноември, БНБ отне лиценза на КТБ. А след още месец започна изплащането на гарантираните депозити от банката.

4. Бюджетът - 
актуализиран от
втори опит.
През август президентът поиска актуализация на бюджета на държавата, защото предстоеше да назначава служебно правителство. ГЕРБ и ДПС бяха “за”, БСП - против. След като червените депутати взеха да държат речи за “коалиция КТБ” между ГЕРБ и ДПС, Бойко Борисов се отказа от актуализацията.

Тя все пак бе гласувана, но преди Коледа. В нощта на петък срещу събота.
В крайна сметка 2014-а бе годината, в която
държавният
дълг 
се увеличи 
рекордно -
с цели 
8 милиарда
лева
5. “Южен поток” увисна.
На 8 юни след среща с републиканския сенатор Джон Маккейн тогавашният премиер Пламен Орешарски обяви, че България замразява проекта “Южен поток".

На 1 декември руският президент Владимир Путин внезапно от Турция обяви, че Москва се отказва от реализацията на проекта “Южен поток”. Причината била липсата на разрешение от България и съпротивата на ЕС към строителството на тръбата.

В цялата дипломатическа суматоха, която последва това изявление, България успя да си издейства от Еврокомисията размразяване на част от спрените еврофондове и да лансира пред ЕС идеята си за газов хъб до Варна. Колкото до “Южен поток”, 
играта на нерви,
изглежда,
продължава
Цялата история с потока обаче не може да не се разглежда в контекста на други две, също неочаквани световни събития -

6. Войната в Украйна и анексирането на Крим и

7. Спадът в цената на петрола.

8. Кристалина Георгиева.

Дълго след евроизборите властта на БСП и ДПС увърташе дали ще застане зад кандидатурата на Георгиева за еврокомисар в новата Еврокомисия на Жан-Клод Юнкер. Едва когато идва служебния кабинет, Кристалина Георгиева е предложена като българска номинация. А Юнкер я направи своя заместничка и й възложи да отговаря за финансите на ЕС.

9. Феноменът 15/15. Неизвестният до 25 май кандидат на БСП за Европарламента Момчил Неков внезапно стана евродепутат №1 на партията си. Получи голям преференциален вот, защото много хора се объркали и отбелязали №15 в бюлетината не само за БСП, но и за кандидат в листата. Но грешката е вярна и показва, заедно с обрат 10 (виж по-долу), че у нас става все по-наложително промяната на избирателната система с мажоритарна.
10. Николай Бареков оттегли подкрепата си за парламентарната си група.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.