Livenews.bg
Снимка: wdict.net

Премиерът оприличава министрите си на калугери, а държавните чиновници – на попове

Емоционално изказване пред министрите си относно отговорностите и адекватното на тях заплащане е направил на последното заседание на кабинета премиерът Бойко Борисов, личи от стенограмата.

Взимайки повод от спора между министрите за адекватното заплащане на чиновниците, занимаващи се с европейски проекти, Борисов сравнява низшите държавни служители с попове, а министрите с калугери – на първите било разрешено да се женят, защото там, където работят, съблазънта била по-голяма. На вторите обаче това не е разрешено. Заключението му е, че чиновниците, работещи ежедневно с европейските фондове, трябва да имат допълнително стимули, за да не бъдат съблазнявани. И обратното – министрите нямали чак толкова нужда от пари.

Как ви избрах

„Как вие станахте министри, ви питам? Как станахте министри? Избрах ви по качества – да сте учили навън, да сте работили, да сте се доказали в професията, езикова подготовка, консултирал съм с Брюксел как работите там и тогава съм ви предложил да станете министри“, казва Борисов на колегите си. И продължава мисълта си: „Защото по тази логика всеки е равен, можеше да съм избрал за финансов министър някой, който е карал досега добре „Икарус”, смятал си е добре курсовете. И той е важен, вози 200 души в един рейс, когато е претъпкан. Как да не е важен? Той е изключително важен. С една грешка на волана може да убие хора! Да, но затова и в градския транспорт към тези именно има допълнителни стимули“, казва премиерът.

Да го ожалиш...

За да подчертае отговорността на онези, които управляват държавата, Борисов дава пример със себе си: „Моята заплата е 1500 евро срещу 240 – 250 – 260 хиляди евро на година на другите колеги в Брюксел и всички в държавата идват да се реферират с мене. Цялата отговорност! Ако паднат, ако станат, казват „Борисов е виновен” – и това, за 1500 евро“, оплаква се Борисов. В крайна сметка обаче той решава на последното правителствено заседание, преди да сдаде властта, Министерският съвет да вземе решение за увеличение на заплатите на следващия кабинет. Малко по-късно Борисов казва на министрите си, че ще трябва да стискат зъби за техните заплати, защото да си министър е връх в кариерата на всеки човек и след това щели лесно да си намерят добре платена работа „във всяка банка, фонд или където и да е“.

Освен това той им обръща внимание, че докато са министри, почти нямат нужда от лични разходи: „Като прибавим и че все пак имаме служебни коли, имаме секретарки, имаме телефон, имаме някакви неща, които обикновеният служител си ги плаща – горе-долу закърпваме положението“, успокоява колегите си той.

В крайна сметка спорът, тръгнал от това дали всички чиновници, занимаващи се с еврофондовете да получават допълнителни пари или само някои, така и не бива разрешен. Точката, която е внесло финансовото министерство, предвиждаща допълнителните средства за заплащането да идват не от бюджета, а от оперативна програма „Техническа помощ“, е приета на вносител.

Монологът на Бойко Борисов:

Уважаеми колеги, истината е някъде по средата. Дори ако вземете религията, знаете, че поповете, които са долу, сред народа, имат право да се женят. Калугерите, които са в манастира, нямат право. Защо? Защото едните са долу, където има жени, съблазънта рано или късно да съгреши е огромна и за да се регулира този процес, религията е казала: да, тези, които са долу, сред народа, имат право да се оженят, калугерите в манастира нямат право.

Тези, които работят с евросредствата и по принцип с финансите, ежедневно решават проблеми в определени моменти за десетки или стотици милиони. Те са всеки ден изложени на съблазънта да общуват с бизнеса, да общуват с външни, наши и всякакви фирми и именно там не случайно думата корупция най-често се споменава. Когато един човек работи там за 700-800 лева, както казва Павлова, а решава проблем за 15, 20 или 30 милиона лева, съблазънта е голяма.

Аз знам, че това нито е популярно, че популизмът в политическите партии навсякъде е: колкото по-беден, колкото по-малка е заплатата, едва ли не това е всички да сме равни. Да, но неравенството започва още от училище. Има едни деца, които си учат уроците, които ходят на математика допълнително, ходят на език, ходят на музика, спортуват, а има едни, които цял ден гонят топката по ливадата и утре казват: искаме да взимаме равни заплати, защото аз, примерно, съм доучил за шофьор, а другият с два-три езика, с две-три магистратури, ходил навън, учил в чужди университети, за да си повиши квалификацията, и сега ние трябва тука – защото не е популярно да кажеш, че знаещият и можещият трябва да разбира, за да получава много повече. Той трябва да получава много повече. В противен случай той отива в частните компании и от частната компания идва при нашия беден служител с 800 или 900 лева и с всичките си знания и умения го убеждава, че този проект може да мине и по другия начин. Това е било, било, било години наред.

Аз неслучайно почнах с религията – да всички професии са важни. И санитарят ни е важен, защото в един момент, ако си в болница, той ти е най-важен. Нощес да дойде да ти даде водичка, примерно, той ти е най-важен. Искам вие да погледнете от камбанарията все пак на стимула към знаещите, към можещите, тези, които години наред са се готвили, учили. Всеки ли може да отиде, Дянков, да работи за европроекта? Той трябва минимум да има перфектен говорим и писмен английски и немски поне, трябва да може да общува с европейските дирекции по начин, по който години наред това се учи. В противен случай отива един неук човек, защото е сложен там и казва: ще видим сега какво ще правим. И най-лесното е да каже: дай да я аутсорсваме тази дейност, ще я дадем на някоя фирма да ни я направи и аз ще си взема комисионната през оная фирма. Това е практиката до ден днешен.

Да, всички са ни важни, но има хора, държавни служители, които са изправени срещу съблазънта. Затова ви дадох пример дори и религията как го е отработила. Митничарят работи с пари. От него зависи дали да си затвори очите и да му дадат нещо или да вкара пари в държавната хазна. На него трябва да му дадем повече. На катаджията, който е на улицата, трябва да му дадем повече пари. Просто такава е професията. А всяко министерство или служба, агенция или каквото искате, да си направи критерия как да подбере най-добрите, за да отидат при най-добрите заплатите. Това е конкуренцията, това е битката на малките, средните.

Как вие станахте министри, ви питам? Как станахте министри? Избрах ви по качества – да сте учили навън, да сте работили, да сте се доказали в професията, езикова подготовка, консултирал съм с Брюксел как работите там и тогава съм ви предложил да станете министри. Защото по тази логика всеки е равен, можеше да съм избрал за финансов министър някой, който е карал досега добре „Икарус”, смятал си е добре курсовете. И той е важен, вози 200 души в един рейс, когато е претъпкан. Как да не е важен? Той е изключително важен. С една грешка на волана може да убие хора! Да, но затова и в градския транспорт към тези именно има допълнителни стимули. Затова следващата точка е много важна и истински бих се радвал, ако сме съумели за този 16-месечен труд действително да излезем честно и да кажем на обществото. Да, хубаво е да се говори – бяхме в общество, в което всички бяхме равни.

Моята заплата е 1500 евро срещу 240 – 250 – 260 хиляди евро на година на другите колеги в Брюксел и всички в държавата идват да се реферират с мене. Цялата отговорност! Ако паднат, ако станат, казват „Борисов е виновен” – и това, за 1500 евро. Както казва Дянков, той едва ли е в първите 150 човека във Министерството на финансите по заплащане. Това не е ли и обидно, и смешно, и неправилно? Аз бих искал на последното заседание на Министерски съвет, когато си отиваме, да вземем такова решение, че на следващия премиер, на следващите министри трябва да се вдигне заплатата. На всеки един от вас, които са - икономическите, финансовите, които държат програмите, му държим отговорност – ние, един път като държава, Брюксел – втори път, ОЛАФ. С едно движение той може не само да влезе в затвора, а носи и огромна финансова отговорност за всяко едно действие – за некадърност или за смелост, ако щете. Трябват изключителни качества за това.

Затова, аз съм убеден, че тръгнем ли по плоскостта, че всички са важни – да, държавата е като човешкия организъм, и малкото пръстче ми е важно. Ако го нямаш, няма да е същото. Или палецът. Но и сърцето е важно и мозъкът е важен. Без едни просто организмът умира, а без другите вече куца, не му е добре, не му е комфортно да съществува. Има разлика дори и тук.

Затова, първо, понеже днес се гледа бюджетът, къде ни е основният резерв в бюджета, на което разчитаме най-много, ако погледнете? С усвояването на еврофондовете. Прав е Дянков – два, три, пет пъти, не може да е така, но ние не трябва да се мъчим на високоплатените, защото се предполага, че там са отишли най-най-подготвените хора в държавата, най-много учени, най-много знаещи и най-много качества придобили със стоене над книгите. Аз искам да стимулираме тези хора. Не може, тези хора са се учили, учили, градили, а другите през това време били на дискотека или се шляли в парка! Как утре ще кажем на децата: бъдете отличници, учете, докато станете единадесети, дванадесети клас, трябва да бъдете подготвени с елементарните неща, които вече са нужни – работа с компютри, интернет, езици. И вече да надградите върху това, а не да ходите на дискотека или само да искате дълги ваканции. Как ще ги стимулираме? С равни заплати? Ние бяхме така равни.

Затова майсторството на Дянков и на екипа е да намерим действително… В МВР всички ли са равни? Едно е да си на улицата, едно е да отиваш на операции и да задържаш въоръжен човек, трето – да си в информационно-аналитичната служба. Да, всички са важни, но в края на краищата трябва да се отчете там и степен на риск или степен на подготовка, защото ние искаме какво? Да привлечем в държавната администрация умни, качествени и добри хора. И аз знам вие какво ще ми отговорите: да, съгласих се да съм министър, защото това е връх в кариерата на всеки един човек. В края на краищата всичките сте на по 30-40 години, това в CV-то, когато си бил вече министър и след това вече можеш да отидеш във всяка банка, фонд или където и да е, фирма, ще те вземат, защото ти си готов експерт на най-висше ниво, може да им управляваш всичко в каквото и да е звено. И си заслужава да стискате зъби за по-малка заплата.

Като прибавим и че все пак имаме служебни коли, имаме секретарки, имаме телефон, имаме някакви неща, които обикновеният служител си ги плаща – горе-долу закърпваме положението. Но ние имаме кауза и имаме слава, да го наречем, заемайки този пост. Тези, които го нямат това и работят по етажите, те работят за пари и, за да ги предпазим от изкушението и съблазънта, трябва да им предложим поне адекватно заплащане, да оценим труда им.

Те са там, където са. Различно е да си данъчен, различно е да си митничар, различно е да си в еврофондовете или фондовете, които реално дават парите в държавата. В службите за сигурност с какво се търгува заради ниските заплати? Там пък имат информация и продават информацията. Там няма пари, но чрез информацията изнася един доклад, преснима го и получава пари. Да, затова и там трябва да защитим тези висококласни служители, които в информационно-аналитичните звена притежават важната информация, те да имат и високи заплати, и добра пенсия, и сигурност, че няма да ги сменят. В Закона за държавната администрация го има. Затова и двете страни сте прави, но според мен трябва да отчетем хората, които са подложени на тази необходимост всеки ден да показват морал, да не се подведат.

Многото пари изкушават и ако възнаграждението не е адекватно, той може да си направи сметката: десет години да работя за по 1000 лева – 12 хиляди на година, са 120 хиляди. Ако някой ми даде половин милион веднага затова, че му организирам конкурса в такава посока, хем ще си взема парите, хем след това ще изляза и ще си работя в някоя частна фирма и каквото си изкарам. Когато взима 5000 лева заплата, когато знае, че това може да го прави десет-петнадесет години и живее спокойно, знае, че после няма прокурор да му търси тези пари, нормалните хора (защото винаги има и авантюристи), но нормалните хора няма да се подведат.

Затова предлагам да приемем на вносител тази точка, максимално да се включите всички в тази дейност, за да може да се защити този, който пази убиец, примерно, с десет убийства и го транспортира, рискът за неговия живот какъв е? Огромен е – да не се опита да избяга. Трябва и там да се регулира този процес.

Така че, приемаме точка 35 на вносител. Активна работа до следващия път, за да можем да регулираме и да е справедливо. Да, аз съм убеден, че в началото няма да сме максимално справедливи, но примерно тези, които работят в атомната централа, те получават допълнителни бонуси, вредни, такива, такива, такива, сиреч, да се опитаме да оценим на всеки според заслугите колкото може по-справедливо, да се целим към високи заплати, а не да се опитваме да направим на всички ниски. Тогава, пак повтарям, живеехме в такъв свят и нищо добро не ни се случи.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!