Биографът на Стив Джобс нареди Джон Атанасов до Бил Гейтс

09/01/2015, 23:10

Авторът на една от най-четените биографии на Стив Джобс – Уолтър Айзъксън, написа книга, в която разказва за живота на Джон Атанасов, когото поставя редом до най-големите мислители и изобретатели, отговорни за цифровата революция, пише "Новинар".

В научнопопулярния том „Иноваторите” Айзъксън описва подробно историята на компютъра – от първите идеи на дъщерята на лорд Байрон – Ада Лъвлейс, до появата на „Уикипедия”, „Епъл” и плановете за създаване на изкуствен интелект. Книгата вече е на българския пазар благодарение на издателство „Софтпрес”.

Според Уолтър Айзъксън обаче Джон Атанасов не е създател на първия компютър, защото неговата машина не е била напълно функционална през 1942 г., когато изобретателят я изоставя, но също така и защото тя не отговаря напълно на определението за компютър. За Айзъксън идеалният компютър трябва да бъде електронна, програмируема и универсална машина. Изобретението на Атанасов обаче не е универсално – то е създадено с конкретната цел да решава системни линейни уравнения. Освен това машината не е напълно електронна и не е програмируема.

Първият компютър, който отговаря на изискванията на Айзъксън, е ENIAC, който заработва през 1945 г. и е създаден от екипа на Джон Мокли и Джон Преспър Екърт. Авторът на „Иноваторите” все пак отдава заслуженото на Атанасов. Според него при среща между Мокли и българския учен през 1941 г. създателят на ENIAC получава от Атанасов някои добри идеи, които по-късно използва в работата си.

Айзъксън обаче е категоричен, че в това се състои единственият принос на българския инженер в създаването на компютъра. Авторът на „Иноваторите” пише, че ако не е била тази среща между Атанасов и Мокли, машината на българина щеше да остане в забвение и откритията му щяха да се забравят. Уолтър Айзъксън все пак оценява високо постиженията на Джон Атанасов.

Според него той е първият създател на частично електронен компютър. Българинът обаче се отличава от повечето откриватели в сферата на цифровите технологии, които работят в големи екипи. Атанасов предпочита да работи сам и да прави прозренията си, докато кара кола из Америка или пък докато драска на салфетка в крайпътно заведение. Именно така той достига до идеите, които му помагат да направи компютъра си.

Машината му наистина е първа по рода си, но когато прототипът в крайна сметка заработва, по него все още има технически проблеми. Скоро след това Атанасов е мобилизиран в армията и се прехвърля в друга сфера. Той има 30 патента за технологии, свързани с боеприпасите, и по-късно дори присъства на тестове на атомни оръжия. Компютърът му обаче остава забравен в университетско мазе и през 1948 г. един студент го демонтира дори без да осъзнава какво представлява тази машина. „Компютърът на Атанасов би могъл да се превърне във важен крайъгълен камък, но той, буквално и преносно, отива на бунището на историята”, пише Айзъксън. Авторът описва Джон Атанасов като самотен изобретател. Още на 9-годишна възраст българският учен получава за подарък логаритмична линийка и по-късно казва: „Тази линийка беше храна за ума ми”.

Според Айзъксън именно склонността на българския учен да работи сам е причина той да не успее. „Ако ви привлича романтизма на самотните изобретатели и не се интересувате кой е повлиял най-много върху напредъка в тази област, може да поставите по-високо Атанасов и Цузе. Но главната поука, която трябва да извадим от раждането на компютъра, е, че иновациите обикновено са колективно усилие”, обяснява авторът, който в книгата си сравнява и създаването на интернет със строежа на катедрала, защото в този процес няма един единствен архитект, а много хора, които допринасят в продължение на много години.

В крайна сметка за създаването на първия компютър дори няма патент, защото избухвалата съдебна битка между Атанасов и Мокли води до анулирането на техните патенти. Победата на българския учен в съда му донася признание, но един от опонентите му – Екърт, по-късно казва: „Атанасов може да спечели в съда, но той се върна към преподаването, а ние продължихме да конструираме първите истински електронни програмируеми компютри”.

Въпреки съдебните битки и споровете за пари в историята на цифровата ера Уолтър Айзъксън все пак е оптимист за ролята на технологиите в живота на хората. Той обръща особено внимание на сайтове като „Уикипедия”, които са създадени за хората почти без материални ползи за своите собственици. За Айзъксън „Уикипедия” е като една светска Библия, събираща колективната памет на хората. Авторът споделя оптимизма на Уорд Кънингам – един от създателите на сайта, който смята, че интернет енциклопедията няма да стане жертва на вандализъм и манипулации, защото „хората по принцип са добри”.

Трагичната съдба на Алън Тюринг

В книгата си Уолтър Айзъксън не пропуска и историите на много други колоритни изобретатели, допринесли за началото на цифровата революция. Той обръща специално внимание на британския математик Алън Тюринг и неговата роля за разбиването на нацистките кодове и победата във Втората световна война. Айзъксън разказва как Тюринг се е страхувал да даде на правителството своите технологии за шифриране, защото смятал, че това може да е неморално и да доведе до нещо зло.

На Тюринг е посветен и новият филм с Бенедикт Къмбърбач „Игра на кодове”, който вече се върти по кината и има големи шансове за „Оскар”. Тюринг е и един от първите учени, които започват да говорят за изкуствен интелект и машини, които наистина могат да мислят. Неговите успехи обаче са помрачени от скандал. Заради хомосексуалната му ориентация след войната той е тормозен от британското правителство и в крайна сметка се самоубива.

Пренебрегваната роля на жените

Ролята на жените в историята на цифровата революция често е пренебрегвана, но Уолтър Айзъксън й отделя специално място. Той подчертава огромния принос на дъщерята на лорд Байрон – Ада Лъвлейс, която век преди Джон Атанасов и Мокли пише първия алгоритъм, предназначен за изпълнение от компютър, и спокойно може да бъде наречена майката на програмирането.

Тя обаче не е единствената жена в тази история. По време на Втората световна война мъжете инженери работят главно върху механиката и хардуера на своите изчислителни машини. За първи програмистки обаче са наемани жени като колоритната Грейс Хопър, която много преди Бил Гейтс подчертава огромното значение на софтуера. Айзъксън разказва и историята на Джейн Джемингс и другите дами, които първи работят с компютъра ENIAC.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!