Проф. Петър-Емил Митев: Сред младите се развива умствен мързел

---

Проф. Митев, какво ви провокира да направите мащабно проучване за ценностите на младите хора?

Изследването се вписва в международен проект – цикъл от проучвания на младежта от балканските страни, който се осъществява по инициатива на германската фондация „Фридрих Еберт”. Моето лично участие е мотивирано от факта, че работя в областта на социологията на младежта от времето, когато самият аз бях млад човек. Между първите младежи, които са били наши респонденти през 60-те години на миналия век, са дядовците и бабите на днешните млади хора. Да се види цялата история чрез смяната на поколенията – това е завладяващо и вдъхновяващо.

 

Можем ли да кажем, че това е своеобразен портрет на новото поколение?

Мисля, че да, може. Затова с колежката Сийка Ковачева озаглавихме книгата, която обобщава проучването, „Младите хора в европейска България. Социологически портрет 2014”. Пред погледите на изследователите се сменяха поколения със свои характерни отличителни черти. Конформисткото поколение на 60-те години, което приемаше действителността такава, каквато е. Скептичното поколение на 70-те години, което виждаше дефекти в обществената дейност, но не смяташе, че има смисъл да прави предложения за отстраняването им, защото няма да бъдат взети под внимание. Дисидентското поколение на 80-те, което потърси алтернатива в неформалните групи. Бунтуващото се поколение от 90-те години, от времето на прехода, на грандиозните митинги, окупационните стачки и барикадите. Преля в разочарованото поколение, което се оттегли от гражданско участие, потърси шансове в чужбина или бизнес перспектива, включително в сивата икономика. Сега на обществената сцена се появява европейско поколение, първото поколение на европейска България. Нови дистанции определят неговото място и в историческото време, и в географското пространство. За новите млади не само „комсомол”, но и „пионерска организация” са далечни и дори не напълно ясни исторически понятия. Не са обременени с носталгия по миналото и с негативизъм по отношение на бъдещето. Европейската принадлежност на страната става осезаема и в техните нагласи, и в тяхната подготовка. Английският език се превръща в поколенска отлика, изучават го или го владеят 4/5 от най-младите (14-18-годишните). Компютърният достъп, начинът на ползване на интернет и владеенето на западни езици създават генерационна пропаст в субкултурата на млади и на възрастни.

 

Наскоро споделихте, че за първи път от началото на прехода на първо място по значимост от европейските ценности младите хора посочват не пазарната икономика, а свободата. Как си го обяснявате?

С две неща. Преди всичко пазарната икономика е всекидневието на хората, тяхното материално битие. Още по времето на социализма Западът привличаше нашата младеж с пазарното богатство. Второто е влиянието на медиите, на партиите, на политическите послания. Ключови думи на прехода бяха „пазарна икономика” и „демокрация”. Забележете, не „свобода”, а „демокрация”. Икономизацията на съзнанието достигна връхна точка. А демокрацията се възприемаше като панацея. Междувременно проличаха отрицателните страни, които носи всевластието на пазара. Сега по-добре можем да разберем защо на Запад казват „Пазарна икономика – да, пазарно общество – не”. Тенденцията към такова преосмисляне, към разбиране, че в центъра на обществения напредък се намира свободата, си пробива път и у нас, сред младото поколение.

 

А прави ли разлика новото поколение между „свобода” и „анархия”, докъде се простират границите?

На този въпрос отговор даде изследване, което проведохме преди няколко години на базата на дълбочинни интервюта – „Как съвременната младеж вижда себе си”. Младите хора определят себе си като по-освободени от възрастните. Имат информационна свобода, по-свободно боравят с технологичните новости, по-разкрепостени са в междуличностните и сексуалните отношения. Не се чувстват потиснати от традиционните авторитети като семейство и училище. Новата свобода обаче има и обратна страна. Ето едно типично мнение: „Свободното време непрекъснато намалява, скъсява се. Има всичко. Един се друса, друг се напива, любов, дискотеки, кафенета, фитнес, планина, ски – много е шарено.” (Информационен специалист, 26 г., София.) Виждате лекотата, с която наркотиците са наредени сред обичайните занимания, редят се вредни и полезни употреби на свободното време. Наркотиците са най-яркият израз на илюзорната свобода. Или друго – ражда се нова култура на отношение към тялото. Тялото е първата свободна територия, за която дядовците и бабите на днешните младежи влязоха в сблъсък с властта. Днес младежка мода е свободата да моделираш тялото си – диети, силикон, липосукция, татуиране, пиърсинг, културизъм, бодиарт, та чак до смяна на пола. Свободата е философско и антропологическо понятие, но преди всичко централен политически проблем. Младите хора са дълбоко неудовлетворени от състоянието на демокрацията, възприемат „политика” като мръсна дума, желаят нещо ново, радикално различно, но нямат ясна представа как да го постигнат. Така границата между свобода и анархия се губи и в политическия смисъл. Впрочем видяхме го и по време на протестите през миналата година.

 

Защо според вас телевизията влияе толкова върху всекидневието на подрастващите? Създава ли тя модел на поведение?

Разбира се. Възможностите на телевизията да влияе се увеличиха качествено. По-рано тя представяше модели на поведение главно чрез филмите. Сега на мода са т.нар. риалитита, които не само показват на живо типове поведение, но включват и зрителите в оценката им. Нека прибавим и посланията на авторитетни личности, акциите за солидарност, специализираните предавания за жени, за младежи, дори за деца. Влиянието на филмите остава. Екшън-трилърите привличат интереса, но внушават култ към физическата сила и приемливост на насилието.

 

Живеят ли младите във виртуалния свят на социалните мрежи и доколко това е опасно?

Данните са категорични. Над две трети от младите хора прекарват в интернет повече от три часа дневно (в т.ч. 38% – повече от четири часа). Главно се използва за комуникация – социални мрежи, връзки с приятели и роднини, запознанства, електронна поща. Разбира се, пристрастяването обездвижва, носи рискове за здравето. В обществен план социалните мрежи дават огромно предимство – нови начини на самоизява, на обществено влияние и на спонтанна самоорганизация. Същевременно са нож с две остриета. И тук са налице злоупотреби с новата свобода – нестандартна манипулация, импровизирано дискредитиране, рискови контакти. Чрез мрежите се свързват единомишленици, но можеш да попаднеш и на сатаномани.

 

Всъщност кое ви изненада в изследването, променят ли се младите хора, родени след промените?

Има съществена разлика между младите хора от времето на прехода, 90-те години и началото на новия век, и днешното, следпреходно поколение – новите млади от европейска България. Типична за младите и тогава, и сега е бизнес ориентацията. Но отношението към бизнеса се променя. През 90-те години се възприемаше като „далавера”. Днес виждаме, малко неочаквано, че младите хора с бизнес ориентация са с по-висок успех и дори по-често предпочитат по-интересна работа пред по-добре платена. Бизнесът се възприема като предизвикателство за самоутвърждаване, а не просто начин да получиш лесни пари. Разбира се, това е тенденция и не важи за всеки отделен случай, но тя говори за нормализиране на бизнес средата, на обществото.

 

Наскоро друго проучване показа, че много от подрастващите бъркат Берлинската с Китайската стена. Това пропуск ли е според вас или нещо нормално за тях?

Парадоксални примери за невежество има и сред учениците на най-развитите страни. Имаше и сред учениците вчера и онзи ден у нас. Не си ли спомняте системно публикуваните „бисери” от кандидатстудентски работи? В този контекст не мисля, че има нещо изключително. Но заедно с това имам и впечатлението, че като цяло невежеството наистина се увеличава. Развива се нещо като умствен мързел. В крайна сметка защо трябва да запаметяваш нещо за Берлинската стена, когато можеш с едно кликване да научиш за какво става дума. В определен смисъл това се отнася и за предишното поколение. Дъщеря ми вече не се стремеше да наизусти таблицата за умножение, защото има елка. Сега има универсален и масово достъпен източник на информация – интернет. Компютърът може не само да подпомага, но и да замества самостоятелното мислене. Вижте „технологията” на студентските курсови работи – copy – paste. Големият български философ Бернард Мунтян специално беше анализирал обратната страна на информационния прогрес и припомняше, че още Сократ е бил против писмеността, защото дава нови шансове на посредствеността и невежеството.

 

До кои свои връстници са най-близки като ценности българските младежи и на какво се дължат приликите?

Мога да отговоря на базата на резултатите от изследването, проведено в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Македония и България. Исторически погледнато, би трябвало да очакваме, че българските младежи са най-близо до македонските. Не е така. Данните за младите хора в България са най-близки до Хърватия. Не са много случаите, в които има съществено разминаване. В някои от тях българите са по-консервативни, например по отношение на хомосексуалните връзки; в други случаи хърватите са по-консервативни, например по отношение на абортите. Дължи се видимо на влиянието на католическата църква. Хърватските младежи са по-религиозни. На какво се дължат приликите, е комплексен въпрос. Действат мощни тенденции в съвременния глобализиращ се свят. Допълнително се наслагват и регионални фактори – в нашия случай европеизацията. България и Хърватия са членки на Европейския съюз. Формира се европейска младеж.

Визитка
Професор в СУ „Св. Климент Охридски” от 1988 г.

Бивш председател на Българската социологическа асоциация

Председател на управителния съвет на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.