Ето какво е откритието на днешния ден

---

1610 г. — Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто.

1822 г. — В Гърция приет дизайна на сегашния национален флаг.

1854 г. — Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеона.

1864 г. — В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.

1878 г. — На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.

1893 г. — В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.

1898 г. — Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ — протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.

1910 г. - От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радио излъчване - на операта Селска чест.

1915 г. — Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.

1915 г. — Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.

1916 г. — Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души.

1935 г. — Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.

1953 г. — Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.

1964 г. — Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.

1964 г. — Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.

1972 г. — Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.

1974 г. — Отворено най-голямото летище в света — в Далас, щат Тексас, САЩ.

1991 г. — За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.

2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.

Родени

101 г. — Луций Елий, римски император († 138 г.)

1622 г. — Молиер, френски писател († 1673 г.)

1832 г. — Хорейшо Алджър, американски писател († 1899 г.)

1843 г. — Луи Леже, френски славист († 1923 г.)

1849 г. — Константин Йованович, австрийски архитект от български произход († 1923 г.)

1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)

1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)

1864 г. — Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат († 1928 г.)

1866 г. — Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик († 1949 г.)

1878 г. — Пейо Яворов, български поет († 1914 г.)

1880 г. — Александър Морфов, български композитор († 1934 г.)

1883 г. — Никола Марковски, български революционер († 1966 г.)

1898 г. — Николай Фол, български писател и режисьор († 1969 г.)

1909 г. — Маринус Ван дер Любе, холандски комунист († 1934 г.)

1924 г. — Паул Файерабенд, австрийски философ († 1994 г.)

1925 г. — Георги Калоянчев, български актьор († 2012 г.)

1927 г. — Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.

1933 г. — Мария Луиза Българска, българска княгиня

1935 г. — Дамян Дамянов, български поет († 1999 г.)[1]

1958 г. — Буйо, футболист

1964 г. — Виолета Георгиева, българска певица

1965 г. — Росен Миланов, български диригент

1966 г. — Патрик Демпси, американски актьор

1969 г. — Стивън Хендри, шотландски играч на снукър

1972 г. — Щефан Байнлих, германски футболист

1977 г. — Орландо Блум, британски актьор

1982 г. — Мария, поп-фолк изпълнителка

1982 г. - Кристин Спасов, български политик

1984 г. — Тодор Паланков, български футболист

1988 г. — Цветелин Донковски, български министър

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.