Уникални: Вижте невероятната (истинска) история на японците от рекламата на кайма

17/01/2015, 22:04

Преди да дойде в България, той не е ял кюфтета. Преди да дойде в България, тя не е правила кюфтета. Ето какви истории се крият зад популярните образи на двама японци от популярна телевизионна реклама.

Азуса Йонеока и Йоши Ямазаки избират да живеят и работят в България преди 8 години. Двамата са истинско олицетворение на българо-японската дружба, съобщава bTV.

„Хората са спокойни и не бързат. В Япония всички бързат, бързат, бързат, няма време! Тук не бързат - спокойно, спокойно, има време! Това много обичам”, казва Азуса.

Тя казва, че харесва балканския нрав. Смята, че българите са мили и честни хора. Най-труден се оказва обаче езикът. „Най-напред научих думата „Благодаря”, после „Извинете”, „Довиждане” и „Колко струва?”. В Шумен научих „разгеле" и „чат-пат", разказва тя, цитирана от блиц.

Малката японка научава все повече за българските нрави и обичаи. Оказва се обаче, че българите не знаят за Япония почти нищо. „Една приятелка ме пита - вие в Япония ядете ли суши всеки ден? Много често, когато взема такси, шофьорите казват - а, ти си от Япония! Знаеш ли Шогун? И аз не знаех въобще какво е това Шогун? И тук със съпруга ми за първи път гледах „Шогун”, споделя Азуса.
Любовта довежда и Йоши Ямазаки в България - среща съпругата си Надя в Москва. Прекарват няколко години в Токио, но след раждането на първия им син решават, че България предлага повече възможности за семейството им.

„Най-много ми направи впечатление, че тук има храна. Защото по това време аз живеех в Москва - нищо няма! Месо е много трудно да намериш. И първото ядене тук е кебапчето, на павилиона имаше кебапче. На „Дондуков” беше един павилион”, спомня си Йоши.

„Японците също не знаят нищо за българите. Знаят кисело мляко, защото се продава български йогурт в магазините. И може би Котоошу. Гейша, нинджа и самурай. И суши!”, впечатлява се Йоши.

Той обаче е категоричен, че сушито в България няма нищо общо с традиционния специалитет в Япония. „Тук продават сушито по-скъпо и съвсем не е вкусно”, признава той.

Оказва се, че между Япония и България, Йоши открива и доста прилики. „Токио е едно голямо село, тук е същото. Тук всичко е „селяните”. Всички имат село и винаги отиват на село”, обяснява той.

Йоши твърди, че има най-голямата японска библиотека в България - ателието му събира над 5000 книги. И въпреки, че Азия му липсва е решен да прекара живота си в България. „Аз обичам тука природа, климат и... храна!” обобщава той.