СКАНДАЛНО: Солени ГЛОБИ, АКО КАЖЕШ “КРИЗА”. “Кретен” и “мухъл” стават НЕЗАКОННИ

---

 

Депутат или министър изричат думата „криза” и отнасят глоба между 100 и 1500 лв. Санкция трябва да отнесе и който и да е във властта, всеки чиновник отдолу до горе, всяка медиа. Не че споменаването, че сме в криза е по някакъв тоталитарен начин забранено. Просто това предвижда закон за българския език.

На чист български – каквото и да означава това, трябва да комуникира цялата държавна администрация, както и медиите. Който не спазва изискването, ще плаща глоба.

И ето, словото „криза” е от гръцки произход. Но от много отдавна, а не защото сега южната ни съседка е затънала до гуша в нея. Така че, нищо чудно, ако се спазва до дупка буквата на закона, думата „криза” да се окаже кризисна за много джобове.

В този ред на мисли, колкото и бомбастично да звучат, под ударите на санкциите хипотетично могат да попадат мълвящите или пишещи думичките: кутия (гр.), куфар – (фр., нем), пилон (гр.), тирбушон (фр.), тире (фр.), шрифт (нем.). И много, много други – хиляди.

Думи като кретен (фр.), кух (гр.), мухъл (гр.), муцуна (гр.) пък вече няма да могат да се произнасят от парламентарната трибуна, не само защото са обидни, а и защото са чуждици. Може пък точно тук да има полза от закона – да спре плюенето с подобни съществителни и прилагателни в законодателния орган чрез двойната санкция.

Даже и олтар (лат.) и корона (лат.) би трябвало да са сред забранените. Истински кошмар! Оп, то и кошмар е чуждица от френски.

В тази каша можем да се окажем с новия закон за българския език, внесен от депутати на „Атака”, който в образователната комисия на Народното събрание приеха тази седмица и предстои да влезе в пленарна зала.

Кои точно думи ще са забранени не става ясно от идеята на закона, според който това ще са чуждици, които имат еквивалент на български. Което означава глоба за отдавна и широко навлезли в езика ни думи като ниво (равнище), стриктно (точно), реставрирам (възстановявам) и стотици, стотици други. Изглежда трябва да се създаде цяла нова институция, която да следи и контролира кой, къде, кога, какво и как го е казал и попада ли под ударите на закона.

Санкциите варират в този голям диапазон от 100 до 1500 лв. тъй като схемата е сложна. Ако депутатите и министрите се тълкуват като длъжностни лица, ще олекват между 500 и 1500 лв., а в случай че се приемат за физически лица – между 100 лв. и 300 лв.

В цялата бъркотия неслучайно Министерството на образованието отхвърля санкциите, заложени в законопроекта, и подкрепя идеите, заложени в него, насочени към изследването на българския език.

А образователният министър Сергей Игнатов пита как да замени думите „хиляда” и „трапеза”, които са от гръцки.

Наскоро учени хладнокръвно констатираха, че само през последните няколко години в българския език трайно са влезли 5000 чужди думи. И какво от това? Думи непрекъснато се заемат от и на други езици, трагедия няма. Няма език, в който всички думи да са само домашни. Или пък има – в някое още неоткрито племе във водосбора на река Амазонка. Просто чуждиците постепенно се приравняват като граматика и звучене към нашенските си думи и споменът откъде са дошли изчезва.

Разбира се, в нашето съвремие ни зарива лавина от „ужасни” думи и изрази като прайс лист, лайфстайл, форлаге, хай, марджин, фейс, фешън. Или пък звучните дрескод и екстеншън. Както и мол, спам, чат, крутони. И още, вече побългарени с приставка, като трейдвам, линквам, чарджвам, сендвам, канселирам, екстендвам, пействам, бъгвам, мапвам. Но ще мине време и те ще си намерят мястото. Някои напълно ще се впишат – като криза и куфар. Други ще ни дразнят чисто исторически– като демек, анджак, аджеба, осторожно, немедлено, успеваемост, начиная.

А и въпросът с чуждиците, всеки знае, никак не е нов, та точно сега – във времето на глобалното село, да откриваме топлата вода със закон. И лично Бай Ганьо се е произнесъл по въпроса като обяснява, че писането е проста работа: плюеш наляво и надясно.

И в самите съвременни закони е пълно с чуждици – сигурно ще намерим цял куп и в проектозакона за българския език. За „съдебния” език да не говорим. Той ни внуша, че правото никак не е просто и достъпно и не е за простосмъртни. Съдът не казва, че някакъв факт няма значение с оглед закона, а че той е „ирелевантен“. Едно деяние не било обявено за престъпно, а било „инкриминирано“. Не казват „относно“, а „касателно“.

Това са крайности. А иначе, без чуждиците няма езиково богатство, речта и писмената ни ще са пълни с повторения. Но не трябва и да се прекалява с натруфена и неясна реч. Като например често чуваният израз точно от политиците „родолюбиви и патриотични чувства“, където двете прилагателни означават едно и също.

Ясно е, че не можем да минем без купешки думи. Езикът се развива, това е нормално. Ненормално е да се стига до крайности в езика. Но е крайност обаче и толкова „харт” закон за българския език. Както казват от просветното министерство, нужен е закон за езика ни, но по-мек – без императиви и без санкции, защото езикът е динамична работа.

Накрая, успокоително да отбележим, че образователната комисия поне отхвърли един друг вариант на закон за езика ни – този на депутата от БСП Любен Корнезов. Където се предвижда не само всички наименования на ресторанти и хотели да се изписват на кирилица, но и да се преведат на български език. Което означава, че някой крайно съвестен отговорник по спазването на закона може да поиска примерно хотел „Alexander Palace” не само да се изписва „Александър Палас”, но и да се прекръсти на „Мъжествен дворец”.

Всеки ден

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.