Ново 20! Професор надви рака със...зелев сок

---

Професор Янаки Караджов е микробиолог по професия, а по призвание еколог и апитерапевт. Дълги години е бил университетски преподавател във ветеринарните факултети в СУ „Климент Охридски”, Лесотехническия университет, както и в Старозагорския университет.

Един от основателите и лектор в Нов български университет. Популярност обаче получава със своя разработка на елементарен, но чудодеен имуномодулатор срещу рак, с който се e преборил преди повече от 20 години, пише блиц.

Щом чул страшната диагноза, отказал химиотерапия заради страничните ефекти и започнал самолечение с коктейл от кисел зелев сок и прополис. "Експериментирах върху себе си и след няколко месеца изумих лекарите с отлични резултати", каза със задоволство проф. Караджов. Днес, за своите 80 години, които ще навърши през месец април, той изглежда и се чувства доста по-млад. Има балансиран хранителен режим, в който задължително включва кисело мляко, мед и пчелни продукти. Бодър дух поддържа с позитивни мисли и както казва, за всичко бързам, но бавно.

С рецептата си срещу рак е излекувал стотици хора, без да е взел и стотинка, съобщава "Марица". Твърдо е обеден, че не трябва да иска пари, защотоздравето на хората е безценно.  "В основата е култура от лактобацилус плантарум, който е виновен за нашите чудесни туршии и кисело зеле. Той е дар от Бога и се намира само на българска територия. Един пластмасов бидон от 100 кг се пълни наполовина със зеле и толкова вода, а количеството на солта е по-малко от едно на сто спрямо водата. Вътре слагам и две-три ябълки, дюли, лимони. Когато зелето втаса и сокът е готов, добавям 370 грама прополис и половин килограм настърган хрян. Получава се имунопрепарат, който има благотворно въздействие за повишаване на имунитета. Чудесен е както при хора, застрашени от рак, така и от респираторни болести, грипни и парагрипни състояния, и всякакви други инфекции. Зелевият сок се пие по няколко пъти на ден, по една винена чаша", обясни проф. Караджов. Той допълни, че еликсирът може изцяло да замени газираните и всякакви други сладки напитки, защото заради плодовете ставал и много вкусен.

Микробиологът активно работи и за обявената от японците четвърта възраст на дълголетниците, с ежедневна консумация на кисело мляко, на което отдава и свежия си външен вид. "Преди години бяхме държавата с най-много столетници и най-много възрастни хора. Сега това първенство държат японците. Какво направиха те? На първо място масово използват българското кисело мляко и за целта построиха над 40 завода. Няма японец, който всеки ден да не яде кисело мляко. На второ място, също много важно - всички японски деца от предучилищна възраст до завършването си получават всеки ден безплатно от държавата пчелно млечице и мед. За съжаление ние, които сме известни с много качествени пчелни продукти, нямаме навика да ползваме меда и пчелните продукти като храна, а ги търсим само като лечебни средства. Това е груба грешка. Затова на глава от населението имаме годишна консумация едва по 300-400 грама, а в другите държави тази цифра е много по-голяма. И парадоксът е, че много страни държат да внасят мед именно от България. А пловдивчани трябва да знаят, че в града има много активна пчеларска организация, с големи майстори в производството на мед и пчелни продукти", каза проф. Янаки Караджов.

Към рецептата за дълголетие той препоръчва освен кисело мляко и мед, позитивно да се гледа на ежедневието, независимо от това, което ни се случва. Той даде пример за движението „Бързай бавно”, което набира все по-голяма скорост по света. Движението се ражда преди 30 години в Италия, когато там за първи път се открива американската верига за бързо хранене „Макдоналдс”. "Италианците са хора, които обичат живота и остро реагираха срещу американските полуфабрикати. Така се ражда и друго движение „Бавно хранене” - Slow Food", поясни лечителят. То е подчинено на хранене с домашно произведени продукти, създаване на екоферми и най-вече на бавното готвене с много нежност и любов. На принципа "Бавно" италианците превърнаха не само храненето, а и живота в по-малките градове. Движението обаче не се ограничи само до кулинарен протест. В края на миналия век малкото градче Кианти в Тоскана стана първият cittaslow - бавен град. Постепенно вълната заля Италия, където бавните градове вече са 42. Този принцип вече е заложен и в образованието им. Има училища, в които учениците се възпитават по този начин и не им пишат винаги оценки при изпитване, защото е доказано, че това ги стресира. 

Професорът е е категоричен, че у нас също трябва да се приложи италианският опит. Той изказа съжаление, че опитът му чрез Светия синод църквите и манастирите да станат активни биоферми, до момента няма никакъв интерес. 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.