Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, с тези имена е известен 2 февруари. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
Един от четирите празника, посветени на Божията майка. Съвпада с четиридесетия ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. Там благочестивият старец Симеон поема от ръцете й детето и казва: "Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата - за да се открият мислите на много сърца".
С тези думи той фактически осмисля целия бъдещ живот на Исус - въпреки че дава на човечеството един нов закон - закона на любовта, с което учението му става предмет на много спорове и противоречия. А страданията и кръстната смърт на любимия син като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца. Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новороденият Месия.
На другия ден след този празник се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна.
Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
Петльовден
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил ) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Гърдев за атаките в Черно море: Удари са така преценени, че да не бъде задействан чл. 5 на НАТО или чл. 42 на договора от ЕС
Дата: 18/10, 10:25
Финансист: Дроновете може да спрат корабите към Варна и Бургас
Дата: 18/10, 10:22
Две години, в които надеждата се превръща в живот
Дата: 18/10, 10:16
А1 вече приема предварителни поръчки за iPhone Duo
Дата: 18/10, 10:10
Таланти на Черно море стигнаха до обрат след красиви голове
Дата: 18/10, 10:03