Паница супа и ПАРЧЕ ХЛЯБ СПАСЯВА варненски СЕМЕЙСТВА

02/12/2011, 09:07

Страница на Юлия Георгиева

Фото Тодор Танчев

Една от традиционните социални кухни, които отварят на 1 декември и осигуряват обяд за социално слабите до края на март, е проектът на фондация „БНП Париба“ - България. За пета поредна година на бедните се осигурява порция топла супа и парче хляб, като през тази зима на помощта могат да разчитат 400 варненци.

Най-вероятно се чудите кому би помогнал толкова скромен обяд и не е ли това отбиване на номера? Истината е, че той е спасение за зимата за мнозина, дори за цели фамилии. За втора поредна година 70-годишната Веселина Петрова заедно с мъжа си разчитат на обяда в стола на РЗИ. Заедно с тях тук си хапват нейният по-голям брат и съпругата му. И четиримата живеят в страшна бедност, тъй като получават минимални пенсии. Положението на Веселина е допълнително утежнено, тъй като със съпруга си живеят под наем и плащат по 100 лева за квартира. Въпреки това жената се усмихва топло и категорично заявява: „Не мога да се оплача от пенсията, защото заедно с 19-те лева добавка от инвалидността ми тя става 162 лв., а ние не купуваме дрехи и обувки.“ Въпреки мизерния доход и големите разходи за наем двамата се справят. „Там, където ни е квартирата, имаме и градинка, за която постоянно се грижа. По цял ден не се спирам и така успявам да затворя и буркани, и пресни плодове и зеленчуци да сложа на масата. Сутрин си намазвам една филийка и ако имам компот, си отварям. После идвам да си взема супата и мисля чак за вечерята. Какъв е проблемът? Човек, като работи, гладен не може да умре. От малка съм свикнала да ям картофи, боб и леща, а по последни данни те са изключително здравословни“, коментира Веселина и отново се усмихва.

Положението на Веселина е допълнително утежнено, тъй като със съпруга си живеят под наем и плащат по 100 лева за квартира

Самата тя не може да обясни откъде черпи сили да е толкова позитивна. Но не може да се начуди как така хора в много по-добро положение от нейното не спират да се жалят, а пък на нея на ум не й идва да се оплаче. Жената е работила през целия си живот. Водила е простичко битие, без излишна суета. „Дълги години работих като сезонна чистачка в „Балкантурист“ на минимална заплата, а после станах общ работник в болницата, където взимах по-висока заплата“, разказва Петрова.

Бивш учител обречен на глад още година

Топлият обяд е добре дошъл и за един от варненските учители по плуване – 65-годишния Милен Гешев. Вероятно много варненци около 30-те го помнят като човека, който ги е научил да плуват в басейна на дом „Младост“, а по-младите вероятно са го срещали във физкултурния салон. Е, днес някогашният г-н Гешев, който беше безкомпромисен към грешната позиция във водата, се налага всеки ден да ходи до стола на Регионалната здравна инспекция, за да обядва с купа супа и парче хляб. Причината е, че се забавил с подаването на документите, а правителството въведе ли идеята за вдигане на пенсионната възраст, човекът ще кара така поне още година. „Имам дребни спестявания, от които преживявам“, признава учителят, но сумата всъщност ще му стигне едва за броени месеци. „Пестелив съм, купувам кренвирши, и така...“, коментира човекът и бързо отклонява скучната за него тема, за да може с усмивка да ми преподаде поредния урок, този път не по плуване, а по история. Зад гърба му се е наредила опашка от хора, които чакат да си вземат първия безплатен обяд за тази зима. Множеството бързо се топи, но г-н Гешев продължава да ми разказва историята на Варна, без да обръща внимание, че всъщност е дошъл да хапне.