„Преслав” – най-главната улица на стара Варна
Сградите на Варна е нова рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата ще бъде дълга, но безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“ в следващите броеве продължаваме в друга, не по-малко любопитна посока – улица «Преслав».
Улица „Преслав” е най-главната улица още през турско време. Първостепенното й значение се обуславя от връзката, която създава между центъра, „Мусала” и пристанището. През турско време горната й част е наричана Чаршията, тъй като преминава през площада, където е бил пазарът. През 1879 г. временното руско управление кръщава отсечката от пл. «Сан Стефано» (Балък пазар) до пристанището «Санкт Петербург». През 1888 г. се именуват улиците и тогава до пл. «Сан Стефано» улицата е кръстена „Голяма Преславска”, а «Санкт Петербург» е преименувана на «Цариградска». От 1897 г. «Голяма Преславска» е само «Преславска». През 1947 г. «Преславска» е прекръстена на „Маршал Тито”, а през 1949 г. връща името си. През 1958 г. двете улици са обединени под името „Н. Вапцаров”. От 1992 г. отново е “Преслав”.
Улица „Преслав» е една от малкото варненски улици, опазили до момента излъчването и атмосферата на градската среда от началото на миналия век. Наситена е със сгради – културни ценности, голяма част от които за съжаление са в окаяно физическо и естетическо състояние.
Архитектурният облик на ул. “Преслав” е създаден с малки изключения в началото на ХХ в. Само два жилищни блока от времето на социализма не успяват да се впишат в завършения еклектичен ансамбъл от архитектурата на старите сгради.
Като изключим католическата църква, сградата на БНБ (Областния съвет), Паруш пазар и къщата на Иван Драсов, останалите сгради – културни ценности, са проектирани от старите български архитекти, сътворили една самобитна, неповторима архитектурна галерия. Промененият съвременен търговски облик на партерните етажи, безразборните реклами, висящите от десетилетия инфраструктурни кабели и съоръжения правят този най-близък до сетивата на гражданите етаж трудно разбираем и като цяло създават усещане за хаос, лошо стопанисване и безхарактерно обезличаване. Необходими са значителни усилия и желание от страна на общинската управа и собствениците на сградите, за да стане улицата истински посланик на Варна при кандидатстването и за културна столица на Европа.
Всичко тръгва от банка „Напредък“
Още в началото на улицата на №1 и №2 се виждат две кокетни сгради. На №1 е къщата на А. Карабатанова и Е. Продромова, проектирана през 1911 г. от инж. Георги Бърнев и известна повече като банка „Напредък”. Разположена е на ъгъла с ул. „Дръзки“ и е с три фасади. Челната фасада завършва с класически фронтон, в който около картуш са поставени различни скулптурни изображения. Много пластична релефна декорация е изградена по фасадите. Най-характерна част на сградата са скулптурите на орли, поставени в ъглите на фронтоните. Скулптурната и декоративна украса са изработени от Кирил Шиваров. В момента сградата изглежда така и e твърде вероятно изразителният фронтон да остане само като спомен, поддържан от архивни снимки.
Къща „Ермис“ и капитанът легенда
На №2 е банка „Ермис”. Тази сграда е изградена в края на ХІХ в. неизвестно от кого. През 1910 г. е надстроена с трети етаж от арх. Димитър Раделия. Сградата е основно ремонтирана през 2010 г., при което са заличени различни декоративни елементи (виж двете снимки). За щастие сградата има архивни снимки, които биха послужили за възстановяване на оригиналния облик при следващи намеси.
Къщата е построена на три улици и оформя силуета както на ул. “Преслав”, така и на вливащите се в нея вътрешноквартални улици. При ремонтиране на сградата е премахната възпоменателната плоча на кап. Иван Томов. А кой е Иван Томов? Това е български герой, когото малко познаваме. Той е роден на 11.V.1897 г. във Видин. Завършва военноморско училище в Германия и морското училище при флота. Владее отлично немски, френски, руски и гръцки език. Работи като портови капитан. От 1927 г. е в БТПД (Българското търговско параходно дружество). През 1934 г. придобива право за КПД (капитан далечно плаване). Плава на корабите „Княгиня Евдокия”, ”Кирил”, ”Бургас”, ”Балкан”, ”България”. През май 1941 г. с кораба „Царица Мария-Луиза” пренася бомби и авиационно гориво от Солун за Пирея. В пристанището на Пирея на кораба избухва пожар. Дошлите пожарни от Атина и Пирея не могат да загасят пожара. Тогава капитан Иван Томов нарежда на екипажа да напусне кораба и с петима доброволци решава да изтегли горящия кораб извън пристанището. На около миля заповядва на останалите членове на екипажа да напуснат кораба, но вече е късно. Адски взрив отнема живота им, но спасява Пирея от гибел. Подвигът заслужава повече от възпоменателна плоча. Има дори предложения ръководството на БМФ да обърне по-голямо внимание на величавото дело на кап. Иван Томов, като кръсти кораб на негово име, който да разнася славата му по света.
