„Сградите на Bарна” е рубрика на вестник „Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост”, търговската улица „Преслав” и площад „Мусала” продължихме по бул. „Княз Борис I” - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца „Евксиноград”, минахме по бул. „Мария-Луиза”, а сега сме на ларгото „Сливница”.

Срещу хотел „Одесос“ на „Сливница“ №2 е монументалната сграда на Фестивалния и конгресен център. 

Той е проектиран от арх. Косю Христов в екип с арх. Юлия Ангелова, арх. Огнян Каменов, арх. Димитър Желязков, инж. Михаил Михайлов. Открит е на 16.06.1986 г. Първоначално комплексът е проектиран на мястото, където е построен хотел „Черно море”. Арх. К. Христов изготвя проект, който предвижда високо хотелско тяло и ниско тяло за кинофестивален център. Впоследствие се намесва ДСП „Балкантурист” и по нов проект, изработен от арх. Симеон Димитров, е построен сегашният хотел. Арх. Косю Христов изготвя нов проект за фестивален и конгресен център. Предвиден е да се изгради в к-с „Чайка” на мястото на сегашния пазар. По конюнктурни причини е изграден на сегашното място. 

Проектът представлява архитектурен ансамбъл, който освен основната сграда предвижда хотелско тяло, стъклени изложбени павилиони, адаптиране на околните сгради към центъра, запазване на архитектурния паметник „Вила Качов”, подземни подходи и др. Поради липса на средства проектът не е реализиран в цялостния си вид. Ограничените размери на терена налагат своеобразно планировъчно решение, изразено в обемно-пространствената композиция. Голямата зала с фоайетата е разположена на второ ниво. На нивото на тротоара, отдръпнати навътре от основния обем, са приемните помещения, малка кинозала, снекбар. В два сутеренни етажа са разположени няколко кинозали, зали за пресконференции, помещения за артисти, гримьорни, складови помещения. Двете големи зали - за 1000 и 300 зрители, могат да функционират самостоятелно, независимо една от друга. Със своя специфичен обем голямата зала определя архитектурно-художествения образ на сградата. Външната обвивка е изградена с елуксирани алуминиеви пана. Използват се авангардни за времето материали и техники. С пластичния обем и богатство на декоративно-монументалната украса Фестивалният център е един от най-характерните елементи на централното градско ядро. Наклинените фасадни повърхности показват завидно майсторство при геометричното формиране на обемите. С построяването на Фестивалния комплекс Варна се утвърждава като национален и международен фестивален и конгресен център. В него се провеждат конгреси, симпозиуми, камерни и естрадни концерти, кинофестивали, спектакли, тържества.

Мястото не е стигнало

Въпреки безспорните архитектурни качества стои въпросът за избора на мястото на неговото изграждане. Сгради с подобен характер изискват значително по-голямо пространство, което да гарантира както обемното възприятие, така и необходимостта от изграждане на допълнителни обекти, свързани с дейността. От друга страна възниква въпросът с опазването на сградата като един от най-добрите архитектурни обекти за конкретен исторически момент. Риск представлява липсата на статут на паметник и възможността за произволни преустройства. Важно е изработването на политика за опазване на паметниците на модернизма.  

Фото www.fccvarna.bg