“Сградите на Варна”: Улица „Охрид“ - Еклектична архитектура за изява на преуспял собственик

“Сградите на Варна” е рубрика на вестник “Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад “Независимост”, търговската улица “Преслав” и площад “Мусала” продължехме по бул. “Княз Борис І” – вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца “Евксиноград”, минахме по бул. “Мария-Луиза”, “Сливница”, площад “Св. св. Кирил и Методий”, бул. “Владислав Варненчик”, площад “Славейков”, бул. “Приморски”. Разходихме се из Вароша - Стария град. Сега сме в Турската махала.

На „Охрид“ 17 е къщата на търговеца Андрей Атанасов, наричан Килитчи Андрей. Той е роден в с. Ресен. Преселва се в Цариград, където се занимава с търговия на недвижими имоти. Във Варна купува къщата на Хаджи Мадемлер и отваря железарски магазин. Става собственик на 2000 дка земя и на „Трите воденици”. През 1910 г. синът му Коста Андреев построява новата къща. Проектът е на арх. Д. Раделия в съавторство с арх. П. Панчев.

Партерът е изграден с хоризонтално фугирана зидария. Етажът е силно раздвижен и богато украсен. Фасадата е разчленена от баластри с видоизменени коринтски капители, които създават пет симетрични полета. В централната ос е изграден балкон с ажурна бетонова решетка, носен от детайлирани конзоли. Прозорците и балконската врата са с пластична рамка, увенчани с архиволта и ключов камък във вид на сатири. В централната ос на таванския етаж е поставен втори балкон с метален парапет, а над него е изграден висок правоъгълен гибел, фланкиран от полуколони с капители, отворен с висока засводена врата. Над него е изграден класически фронтон, украсен с акротерии и растителна украса. Външната архитектура е еклектична и въздейства тържествено. Тя отразява стремежа за изява на преуспелия богат собственик.

През 1912 г. арх. Йосиф Хаджистоянов проектира на улицата две впечатляващи сгради - АД „Трудолюбие” и доходното здание на Станка Хаджинейчева. АД ”Трудолюбие” се намира на „Охрид” 20. Тя е сключено застроена. Проектирана е със симетрична фасада по три оси с два крайни ризалита. Партерът е силно раздвижен. По централната му ос е изградена висока засводена врата, увенчана с архиволта и ключов камък. Още две врати са поставени в осите на двата ризалита. Вторият етаж е разчленен от канелирани лизени. На него са изградени три заоблени балкона с железен парапет, поставени един до друг и украсени с красиви софити с форма на раковина. Междуетажният корниз чупи по извивките на балконите. Над прозорците в централното поле е изградено пано с релефно изобразени фигури на работещи хора, което символизира дейността на банката. Главният корниз е украсен с зъборез. На атиката са поставени пет украсени люнета. Архитектурата е сецесион. Макар и малка, сградата въздейства със стегната композиция, богато използвани архитектурни елементи и фино изпипани детайли и колорит.