“Вашингтон пост”: Путин създава впечатление, че уж влияе

Снимка: Булфото архив

“За Путин влизането в Сирия, подобно на почти всичко, което е сторил, е част от собственото му усилие да се задържи на власт. През първите му 10 г. като президент Путин извличаше легитимността си приблизително по следната логика: “Може да не съм демократ, но ви давам стабилност, икономически ръст и плащане на пенсиите навреме.” Това пише във в. “Вашингтон пост” колумнистът Ан Епълбаум, пише 24chasa.bg.

Във времена на поевтиняващ петрол и икономически санкции (да не говорим за масовата корупция в публичния сектор) този аргумент вече не работи, смята авторката. Според нея руснаците тази година са видимо по-бедни и, изглежда, положението ще се влошава. “Затова новият му аргумент звучи така: “Може да не съм демократ и икономиката може да потъва, но Русия си възвръща полагащото ѝ се място в света - и освен това алтернативата на авторитаризма не е демокрация, а хаос.”

“Путин не разполага с военна сила, за да окаже влияние в Близкия изток. Нито ще получи материална или стратегическа изгода от съюза си с Башар ал Асад. Но той ще създаде впечатление, че влияе, и това е единственото, което има значение.”

Си Ен Ен: Путин се завърна и засенчи Обама на световната сцена

Руският президент говори пред ООН за първи път от десетилетие, като обеща бунт срещу глобалното лидерство на САЩ и призова за отнемане на контрола на Америка върху коалицията, която се бори с “Ислямска държава”. Това коментира Стивън Колинсън от Си Ен Ен.

Путин не беше единственият лидер, който измести Обама от светлината на прожекторите на годишното събиране на лидерите в ООН. Речите на китайския президент Си Цзинпин и на иранския лидер Хасан Рохани създадоха атмосфера, в която Барак Обама трябва не само да защитава своята външна политика, която вече е обект на атаки от републиканците в Конгреса, но и поставиха под съмнение целия замисъл на световен ред, който в продължение на 7 десетилетия е бил под глобалното лидерство на САЩ, твърди коментаторът.

Гюнтер Ферхойген: Русия, САЩ и ЕС да забравят за имперските си амбиции

Урокът от политиката на разведряване през 70-те г. на XX век е, че мирът е възможен само ако не бъдат издигани имперски претенции и никоя държава не пожелае да доминира над друга. Това е валидно както за Русия, така и за САЩ и ЕС, а независимо от всичко Путин не е призрак на Сталин. Това заяви в интервю за германското издание “Шпигел” бившият зам.-шеф на Еврокомисията Гюнтер Ферхойген.

“Ограничаването на гражданските права в Русия е плод на блокираното преди десетина години сближаване с Европа. Въпреки реториката и прокламирания курс на Кремъл към Азия руският елит в крайна сметка се ориентира към Европа и Запада. А икономически Русия остава зависима от сътрудничеството с ЕС”, каза той и добави: “Русия е описвана като държава, която се връща назад към варварщината. Но това не е така. Путин не е призрак на Иван Грозни или Сталин. Необходимо е да бъде прекратена антизападната пропаганда и Русия да се сбогува с намека, че Западът желае свалянето на Путин”.