1 май в историята
1707 г. — Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват под името Кралство Великобритания.
1776 г. — Създадено е тайното общество на илюминатите от философа Адам Вайсхаупт.
1786 г. — Състои се премиерата на операта Сватбата на Фигаро от Волфганг Амадеус Моцарт във Виена.
1851 г. — Провежда се първото Световно изложение, което е открито от Кралица Виктория.
1869 г. — Васил Левски започва втората си обиколка из България, по време на която създава революционни комитети.
1860 г. — Открита е ж.п. гарата в Йол по линията Корк - Йол.
1873 г. — Излиза първият брой на вестник „Будилник“, редактор на който е Христо Ботев.
1884 г. — Публикувана е прокламация с искане за осемчасов работен ден в САЩ.
1931 г. — В Ню Йорк е открит 102-етажният Емпайър Стейт Билдинг.
1941 г. — Състои се премиерата на американския драматичен филм Гражданинът Кейн.
1948 г. — Образувана е Северна Корея, а Ким Ир Сен става първият ѝ президент.
1960 г. — Студената война: СССР сваля американски разузнавателен самолет над своя територия и взима в плен пилота Гари Пауърс.
1978 г. — Японецът Наоми Уемура става първият човек, достигнал сам Северния полюс.
1982 г. — Започват масови манифестации на полските работници срещу режима, които продължават три дена във Варшава, Гданск, Шчечин, Краков и други градове на страната. При сблъсъци със силите на реда са ранени над 1500 демонстранти, над 600 са арестувани.
1982 г. — Фолкландската война: В хода на войната между Аржентина и Великобритания Кралските военновъздушни сили атакуват позиции на аржентинската армия на Фолкландските острови.
1986 г. — 5 дни след Чернобилската авария Съветската информационна агенция ТАСС съобщава официално за катастрофата.
2003 г. — Война в Ирак (2003): На борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln американският президент Джордж Буш обявява края на мащабните военни действия в Ирак.
2004 г. — Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия се присъединяват към Европейския съюз.
2009 г. — Еднополовият брак е узаконен в Швеция.
2011 г. — Президентът на САЩ Барак Обама обявява в официално обръщение от Белия дом, че Осама бин Ладен е убит в Пакистан.
Родени
1218 г. — Рудолф I, крал на ромеите († 1291 г.)
1672 г. — Джоузеф Адисън, британски писател († 1719 г.)
1852 г. — Сантяго Рамон и Кахал, испански учен, Нобелов лауреат († 1934 г.)
1859 г. — Никола Рибаров, български военен деец († 1927 г.)
1872 г. — Хюго Алфвен, шведски композитор († 1960 г.)
1880 г. — Васил Ив. Стоянов, български детски поет († 1962 г.)
1881 г. — Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог и теолог († 1955 г.)
1885 г. — Екатерина Ненчева, българска поетеса († 1920 г.)
1887 г. — Темелко Ненков, деец на БКП († 1925 г.)
1891 г. — Йордан Мечкаров, български журналист († 1954 г.)
1897 г. — Райна Касабова, българска медицинска сестра († 1969 г.)
1917 г. — Даниел Дарийо, френска актриса
1923 г. — Джоузеф Хелър, американски писател († 1999 г.)
1923 г. — Юри Буков, български пианист († 2006 г.)
1925 г. — Скот Карпентър, американски астронавт († 2013 г.)
1927 г. — Валтер Цеман, австрийски футболист († 1991 г.)
1929 г. — Ралф Дарендорф, германско-британски политик († 2009 г.)
1930 г. — Литъл Уолтър, американски музикант († 1968 г.)
1933 г. — Васил Арнаудов, български диригент († 1991 г.)
1933 г. — Геласий, български духовник († 2004 г.)
1933 г. — Уве Гресман, немски поет и белетрист († 1969 г.)
1942 г. — Иван Дервишев, български актьор
1942 г. — Станчо Бончев, български футболист
1946 г. — Джон Ву, филмов режисьор
1949 г. — Пол Тътъл-старши, производител и дизайнер на мотоциклети
1955 г. — Стефан, глава на МПЦ
1957 г. — Мая Нешкова, българска певица
1961 г. — Мариана Сендова, български физик
1968 г. — Оливер Бирхоф, германски футболист
1971 г. — Калоян Чакъров, български футболист
1973 г. — Оливър Нювил, германски футболист
1975 г. — Марк-Вивиан Фое, камерунски футболист
1981 г. — Александър Хлеб, беларуски футболист
1985 г. — Адриан Олегов, български футболист
1987 г. — Сашко Пандев, македонски футболист
1987 г. — Тезджан Наимова, българска лекоатлетка