10 години след трагедията в Ирак близки на обезглавените шофьори: Живи са!
10 години след като двама обикновени български шофьори - Георги Лазов и Ивайло Кепов, станаха заложници в Ирак и бяха обезглавени никой не си спомня за тях, освен близките им, пише "Труд".
"Ивайло е жив, той не беше в запечатания ковчег, който ми пратиха", убедена е вдовицата Нели.
Нито за миг от 22 юли, когато световните медии съобщиха, че две обезглавени тела са намерени на брега на река Тигър, тя не е повярвала, че едното от тях е на нейния съпруг.
"От години никой не стъпва на гроба на Георги, сама си правя помените и утре ще е така. Раната в сърцето ми никога няма да зарасне, ще ме боли, докато умра. И дотогава ще се надявам", казва леля Мария, майката на Георги. Пред очите непрекъснато бил кошмарният кадър от телевизия "Ал Джазира", откъдето синът и другарят му по участ гледат с тъжни и уплашени очи.
Майката на Лаззов не го видяла в ковчега
Майката на Георги - Мария, е на 71 години, живее сама в къщичка под наем в пиринското село Бараково. Заварваме я вчера да чисти тревата в двора. Сините очи са изгубили блясък, потъмнели са от сълзите.
“Ако беше жив Гошко, днес щеше да е на 40 години. Сънувам го често - аз стоя на една ливада, а той е на една височина и ми казва - мамо, не бой се! Аз го питам - много ли те беше страх чедо, главата да ти отрежат?!... Надеждата живее в мен. Аз така и не видях трупа му. Докараха ми запечатен ковчег. Като го внасяха в къщата, се разклати и вътре нещо, изтрополи - значи имало е човек. Но кой? Не знам... Не ме пуснаха и в София да ида на разпознаване. Казаха ми - той е, вярвай. Но и аз като Нели, жената на Ивайло Кепов, не мога да повярвам току-така. Все си мисля, че може да са оцелели някак, без значение на каква цена.
Скоро чух по телевизията, че в Ирак имало амнистия на затворници и отвлечени. И все си мисля - може и Гошко да го пуснат и да си дойде. И чакам. И се надявам. Господ може чудо да направи! Но политиците не се надявам.”
Покрай сина си Мария намразила политиците: “Боклуци! Разсипаха държавата, хората живеят в стрес и несигурност. И това е тероризъм. Гошко и Ивайло отидоха курбан заради някакви интереси и политики на други държави. Така и не разбрахме защо те и кой какво направи да ги спаси. По цяла нощ мисля.”
Преди да загуби сина си, загубила дъщеря на 3 години - синеоката Зорница. Паднала от прозореца на третия етаж на къщата им в град Рила.
Мария е самотна сега, макар да има внучка на 17 години от Георги, кръстена на нея. Още преди нещастието синът и снахата Радостина се разделили, а внучката се отчуждила. Била умна и красива, отличничка в математическата гимназия в Благоевград.
Последното пътуване за Ирак с автовоза за Георги Лазов и Ивайло Кепов било пето поред. Двамата винаги минавали през Турция и разтоварвали на границата. През лятото на 2004 г. обаче влезли в Ирак през Сирия и стигнали до град Мосул, откъдето били отвлечени. В смъртния им акт пише, че са починали на 13 юли.
Вдовицата на Кепов къчи и го чака
В Бобошево, откъдето е родом Ивайло Кепов, рядко споменават за него и за трагедията на жена му Нели и дъщеря им Красимира.
Вдовицата Нели също вече предпочита да си мълчи. Избягва медиите.
На погребението на 2 октомври преди 10 години тя вървеше безмълвна и без сълзи в очите след запечатания ковчег - убедена, че нейният Ивайло не е в него.
Нели твърдо вярва, че тялото, което е погребано, не е на съпруга й Ивайло.
Преди време тя разказвала, че е гледала снимки, правени в американската база, където най-напред са закарали труповете, намерени на брега на река Тигър, за които бе съобщено, че са на българите, обезглавени от терористи.
Според нея главата на Ивайло е крушовидна, а тази на показания труп е кръгла. Очите на Ивайло били кафяви, а тези на отрязаната глава - сини. Видяла краката на мъртвеца, когато я повикали на разпознаване. Ноктите на мъжа били доста по-широки от тези на докарания труп. Видяла развалени зъби, каквито Ивайло нямал.
“За Нели мъжът й е жив и до ден днешен. Нещо я кара да си мисли така. Вероятно е психологическа реакция. Мълчи и го чака”, разказаха роднини.
В града се знае, че вдовицата живее трудно. За година-две я взели на работа към бюрото по труда в Бобошево. Но тя нямала ценз, трудно се справяла и я освободили, спомнят си общинари.
Назначена била в СБА в Дупница, но и там не потръгнало. Напуснала и се изнесла в Благоевград, където дъщеря Красимира учела в гимназия. Взели квартира. Момичето завършило средното си образование и с приятеля си се преместило в Димитровград. А Нели отишла при майка си Радка Натина в село Доброво.
“Не зная какво точно работи Краси сега, май нещо по счетоводството в някаква фирма. Нямаме пари да я запишем редовно в университет за висше образование. Мизерстваме. Тя ще решава дали да става задочна студентка”, казва баба Радка.
“Трудно я караме, но не се оплакваме. Справяме се някак. От държавата нищо не чакаме, за държавата този случай е приключил. Уповаваме се на Бога - той да ни закриля и пази”, с примирение казва старата жена.
Вдовицата Нели молила преди години президента Георги Първанов да я приеме, да сподели догадките си с него, но той не я приел.
Наскоро станала помощник-готвач в заведение в Бобошево. Пътувала сутрин дотам и се връщала в Доброво при майка си. Не говорела почти с никого. Близките коментират, че вероятно за Ивайло помен няма да има.
