1000 лева, които развалиха синхрона между варненския кмет и съвета

Веселин Златков

Ще остави ли кметът Иван Портних общинските съветници без възнаграждения, или ще се смили над тях и ще им позволи да си вземат онези 1000 лв. на месец, които си гласуваха? Този въпрос беше май най-заплетеният от всички, които роди местното самоуправление във Варна напоследък. До вчера кметът все още „обмисляше“ дали да оспори решението на местния парламент, но пък честотата, с която споделяше вътрешната си дилема, определено говореше, че вече е взел решение по въпроса. Какво е то, се разбере вчера вечерта. Той реши възнагражденията да бъдат оспорени и върнати за нов дебат в комисията за правилника на съвета. Създалата се ситуация обаче така или иначе изглежда странна. Кметът, който е лидер на ГЕРБ във Варна и областта, се противопоставя на решението на мнозинството, доминирано пак от ГЕРБ. Какво е това: липса на разбирателство в партийните редици или просто нормално противопоставяне между съвет и администрация, двете еднакво важни нива в местната власт?
Въпросът за парите, които получават политиците, независимо от какъв ранг, винаги е бил особено чувствителна тема за избирателите, както и за тези, чийто единствен досег с политиката и властта е през медиите. 

За пари или „на ползу роду“?

Масовото схващане е, че тези, които са избрани от гражданите да работят за тяхното благо, трябва да го правят безплатно, „на ползу роду“. Пък и нали един от белезите, с които политиците печелят доверието на избирателите, е това, че са реализирани и успешни личности. Казано по друг начин, имат достатъчно пари, за да не търсят облага от властта, с която са натоварени. 
За съжаление, това доста наивно схващане рязко контрастира с реалността, в която политиците излизат от властта по-богати, отколкото са влезли. Това всъщност невинаги е вярно, но дори и няколкото очевидни примера, които веднага изникват в съзнанието на всеки, са достатъчни да затвърдят. При това гражданите са почти единодушни в схващането, че „всички са еднакви“, когато става въпрос за облагите от властта. Симпатии може да предизвика само този, който в конкретния случай се обяви против това варненските съветници да вземат кръгла сума като въпросните 1000 лв.
Именно от тази позиция се стреми да се възползва кметът Иван Портних. Той, разбира се, изтъква и прагматичен аргумент, и той е, че плащането на съветническите възнаграждения ще натежи на бюджета. По груби сметки, за година разходите ще са близо 600 хил. лв. На фона на 222 млн. лв., колкото е размерът на целия бюджет на общината, това все пак не изглежда толкова драстично. Но пък всеки ще каже, че за каквото и да бъде похарчена спорната сума, ще е по-добре, отколкото да се разпредели между общинските съветници.

Ореолът на надпартийния лидер

Това, което може да спечели кметът Портних от връщането на решението за възнагражденията, е възможността да покаже кой командва общината. Одобрението му сред варненци ще нарасне, а недоволството срещу общината като цяло отново ще бъде насочено там, където кметовете най обичат да го пращат – към общинския съвет. Остава обаче неизяснен един важен въпрос. Защо Иван Портних, като местен лидер на ГЕРБ, не наложи волята си върху съветниците от партията предварително, преди да си вдигнат възнагражденията? Всъщност отговорът е прост – ако това беше станало, скандал със заплатите нямаше да има и на никого нямаше да му пука. Създалата се ситуация дава повод на кмета да заеме не само позата на човека с твърдата ръка, но и да му създаде известен ореол на надпартийност. И двата похвата са добре познати и широко използвани, дори можем да кажем, че в случая Портних се проявява като достоен ученик на Бойко Борисов.
ГЕРБ и съюзниците им в мнозинството вероятно покорно ще се съобразят с волята на кмета. Каква точно ще е тя, засега е неизвестно. Вероятно възнагражденията им ще бъдат орязани, което може и да разочарова някои от тях, но едва ли до такава степен, че да се опълчат на Портних. Когато обаче един кмет помпа имиджа си за сметка на общинския съвет, това винаги води до проблеми в дългосрочен план. Сред съветниците вече се усеща брожение, че решението им колко да получават като компенсация за работата си се атакува по този начин. Напрежението между отделните нива на властта обикновено се решава по единствения възможен начин – чрез компенсация и отстъпки по други въпроси. 
А какво печелят варненци от това? На практика нищо, защото закачките, дрязгите, интригите и понякога истинските битки между кметската администрация и общинския съвет не се водят в тяхна полза, а просто за да се демонстрира кой е „по-по-най“. Всъщност истинските интереси на гражданите най-често са пренебрегвани именно заради това противопоставяне.