12 неща, които трябва да знаем за Великия пост

12.03.2016 / 21:29 1

"24 часа"

Утре е Неделята на Сирни заговезни, наричана още Прощална. На нея хората взаимно прощаваме греховните си помисли и деяния към другите, а Църквата призова вярващите да пречистят душите, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Прошката е сред великите символи на човешкия морал. От нея започва пречистването - духовно и физическо, което се извършва с постите.
А от утре започва най-дългият и най-суров 40-дневен пост. Основното в него е покаянието, затова се наричат още Покаятелни пости. “Лек и благодатен пост”, ще си казват в понеделник хората не само на богослужения в църкви, но и по имейли, скайп, фейсбук, туитър и т.н.

Да припомним, че най-строги във въздържанието са първата и последната, наречена Страстна седмица. На 25 март - Благовещение, и на 24 април - Връбница/Цветница, се разрешава риба.

На 27 и 29 април - сряда и петък, е строг пост, тъй като в сряда Юда предава Христос, а в петък той е разпнат на кръста, затова не се яде и пие нищо. На 1 май е Възкресение Христово. Дотогава ни чака дълъг и суров пост.
Започва се
със смирение,

защото това е първото от 33-те стъпала в стълбата на християнските добродетели, описани от св. Йоан Лествичник. Без това първо стъпало - смирението, стълбата ще рухне, казва той в книгата си “Лествица” (стълба). През Великия пост Църквата припомня тази стълба и приканва християните да се изкачват по пътя на духовното съвършенство.
Евангелското слово на Матей е пределно ясно: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец”. Простете и ще бъдете спасени. “Не съдете, за да не бъдете съдени”, учи Господ и сочи, че пътят на любовта към хората започва с неосъждането.

“Но докато Христос ни прощава и помилва, ние съдим и броим греховете на ближния. И чрез съда погиваме. Нали където има съд, там няма любов. А където няма любов, там няма спасение. Само любовта е способна по всяко време да бъде адвокат и само любовта прикрива откритото на своя брат”, казва руският архимандрит Иоан Крестянкин в словото си през 1994 г. Той припомня, че Великият пост ни дава двата най-важни урока:
да не съдим и да
не съблазняваме

И въздържанието да ни научи да виждаме, да съдим и осъждаме единствено самия себе си - този, когото единствено познаваме истински, всестранно и дълбоко. И само този съд над себе си ще бъде за спасение и ще изтръгне спасителния вопъл: “Господи, помилуй мене грешния”. За да започне чудото на нашето спасение.

Всичко това е възможно, ако потъпчем гордостта у себе си. Гордостта и гневът са най-голям грях и пречка по пътя на духовността, смятат светите отци, които казват: “Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист, да измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? Видиш ли беден, не се отвръщай от него, а му помогни с каквото можеш. Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!”

Това идва да рече, че по време на постите вярващият трябва да отсече волята, да се смири и да подчини егото и гордостта си, като се посвети на Бог. Постът е посветен на страданията на Христос, който е постил 40 дни в пустинята.

1. Постът започва с прошка

Неделята на Сирни заговезни се нарича още Прощална. На нея за последно се заговява със сирене, яйца и мляко, защото от следващия ден започва дългия 40-дневен пост.

Сирни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на накърнената волю или неволю човешката взаимност и уважение. От прастари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само духовно силният с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.
Прошката се иска и дава на вечернята и след нея. Като първа крачка към Великия пост всеки прави всичко възможно да се примири с всички. След този ден до Великден настъпва строгият пост.

2. Постът - първият договор на човек с Господ

Постът е първият договор, който Господ сключва с човека, след като го е създал. Адам и Ева са могли да вкусят от плодовете на всички райски дървета с изключение на дървото за познаване на добро и зло. Но още първите хора са се издънили. Те нарушили този завет и не изпълнили Божията заповед за поста. Изяждането на ябълката от Адам е първородният грях на хората, заради който човечеството е изгонено от рая и от вечното блаженство.
Но на хората е даден шанс за спасение. Той е в 40-дневния Велик пост, за който сам Господ дава пример в пустинята, като устоява на изкусителя с пост и молитва. Така показва на хората пътя на борбата с греха. И че рая, който сме загубили, може да намерим и придобием с покаяние и велико въздържание. С пост и молитва.

3. Така даваме десятък на Господ

B поста е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ.
Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали.
Срещу десятъка Бог им дарявал благословението си за техните дела. Оттук и светите апостоли постановили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница (като се изключат неделите, остават 36 дни), да се посвети на Бог, за да очистим натрупаните през годината грехове и да бъдем благословени в делата си.

4. Храни се като просяк