14 май в историята

1027 г. — Анри I е коронясан за крал на Франция.

1610 г. — Анри IV е убит и на трона застава 9-годишният му син Луи XIII.

1643 г. — Четиригодишният Луи XIV става крал на Франция след смъртта на баща си — Луи XIII.

1871 г. — Свиква се Третият църковно-народен събор, по време на който се изработва устав за управление на Българската православна църква.

1899 г. — Основан е уругвайският футболен тим Насионал Монтевидео.

1925 г. — Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за 2 години.

1928 г. — Образувана е Самарската област.

1931 г. — След едномесечна правителствена криза е сформиран коалиционен кабинет на Демократическия сговор и Националлибералната партия, като министър-председател на България остава Андрей Ляпчев.

1948 г. — Израел се обявява за независима държава и избира временно правителство. Непосредствено след това страната е нападната от съседните арабски страни, с което започва Арабско-израелската война (1948).

1955 г. — България заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор.

1972 г. — В Литва Ромас Каланта се самозапалва на публично място в знак на протест срещу потисничеството от страна на съветското правителство.

1973 г. — Изстреляна е първата американска космическа станция - Скайлаб.

2003 г. — Самоубийствена атака на жена-камикадзе в Чечня отнема живота на 18 души.

2010 г. — Открит е стадиона Авива Стейдиъм в Дъблин, Ирландия.

Родени

1316 г. — Карл IV, император на Свещената Римска империя († 1378 г.)

1553 г. — Маргарита Валоа, кралица на Франция и Навара († 1615 г.)

1666 г. — Виктор-Амадей II, първи крал на Сардиния († 1732 г.)

1710 г. — Адолф Фредерик, шведски монарх († 1771 г.)

1771 г. — Робърт Оуен, уелски реформатор († 1858 г.)

1844 г. — Александър Каулбарс, руски офицер († 1925 г.)

1854 г. — Мария Павловна Мекленбургска, велика руска княгиня († 1920 г.)

1868 г. — Владимир Вазов, български генерал († 1945 г.)

1869 г. — Никола Мушмов, български нумизмат († 1942 г.)

1875 г. — Атанас Шарков, български революционер († ? г.)

1880 г. — Вилхелм Лист, германски фелдмаршал († 1971 г.)

1887 г. — Георгиос Модис, гръцки политик († 1976 г.)

1887 г. — Джорджо Муджани, италиански художник († 1908 г.)

1909 г. — Йосиф Петров, български поет († 2004 г.)

1914 г. — Стоян Ристевски, югославски партизанин († 1944 г.)

1917 г. — Стефан Халачев, български партизанин († 1944 г.)

1922 г. — Франьо Туджман, хърватски политик, 1-ви президент на Хърватия († 1999 г.)

1935 г. — Иван Димитров, български футболист

1938 г. — Борислав Ралчев, български политик

1944 г. — Джордж Лукас, американски режисьор

1952 г. — Доналд Макмонагъл, американски астронавт

1952 г. — Робърт Земекис, американски режисьор

1954 г. — Георги Минчев, български футболист

1957 г. — Уилям Грегори, американски астронавт

1958 г. — Станимир Трифонов, български режисьор

1961 г. — Тим Рот, британски актьор

1969 г. — Кейт Бланшет, австралийска актриса

1971 г. — София Копола, американска режисьорка

1973 г. — Натали Апълтън, канадска певица

1979 г. — Бетси Ру, американска актриса

1982 г. — Сарбел, гръцки поп певец

1983 г. — Анаи, мексиканска актриса

1984 г. — Марк Зукърбърг, основател на Фейсбук

1984 г. — Михаел Рензинг, германски футболист

1985 г. — Симона Пейчева, българска гимнастичка

1992 г. — Седеф Шахин, турска актриса