15 април в историята

1715 г. — В Южна Каролина индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците.

1795 г. — Литва е присъединена към Русия.

1841 г. — Карл Маркс получава докторска степен по философия.

1865 г. — Умира президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и начело на държавата застава вицепрезидентът Андрю Джонсън.

1872 г. — Антим I получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония.

1874 г. — Под името Анонимно дружество на художници живописци, скулптури, графици и др. се провежда първата изложба на импресионистите.

1912 г. — При първото си пътуване луксозният пасажерски кораб Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след сблъсък с айсберг, при което загиват около 1500 души.

1914 г. — Учредена е Българска фондова борса - София; правилникът ѝ влиза в сила от 1 юни 1915.

1919 г. — С декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).

1923 г. — Инсулинът става общодостъпен за всички болни от диабет.

1923 г. — В „Риалто тиътър“ в Ню Йорк се провежда първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм.

1938 г. — Частите на генерал Франциско Франко превземат Винарос по време на Испанската гражданска война.

1943 г. — Втората световна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция извършват масирана бомбардировка на бившия автомобилен завод Минерва (тогава използван за ремонт на германски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), загиват 936 цивилни граждани, в т.ч. 209 деца.

1947 г. — В София е създадена Българска народна филхармония, преименувана през 1949 г. на Софийска държавна филхармония.

1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.

1949 г. — Основан е състезателният отбор Скуадра Карло Абарт.

1951 г. — В Лондон се провежда първият конкурс „Мис Свят“.

1955 г. — Първият ресторант от веригата McDonald's отваря врати в Илиноис.

1957 г. — В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ).

1983 г. — Открит е Дисниленд в Токио.

1986 г. — Американски самолети извършват наказателни полети срещу Либия в отговор на нападението, извършено от либийски катери срещу кораби на Шести американски флот в Средиземно море.

1989 г. — Трагедията Хилзбъро: При неконтролируемо нахлуване на запалянковци на стадион Хилзбъро, Англия, загиват 96 души.

1992 г. — Виетнамският парламент приема нова конституция.

1993 г. — Туркменистан официално преминава от кирилица на латиница.

1994 г. — Подписано е общото споразумение за митата и търговията ГАТТ.

1997 г. — При пожар по време на ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия загиват 343 богомолци.

2013 г. — Бомбени атентати в Бостън, Масачузетс, САЩ

Родени на този ден

1452 г. — Леонардо да Винчи, италиански архитект, скулптор и художник († 1519 г.)

1469 г. — Нанак, основател на монотеистичната религия сикхизъм († ?)

1489 г. — Синан, османски архитект († 1588 г.)

1588 г. — Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен († 1653 г.)

1642 г. — Сюлейман II, султан на Османската империя († 1691 г.)

1646 г. — Кристиан V, крал на Дания († 1699 г.)

1684 г. — Екатерина I, императрица на Русия († 1727 г.)

1707 г. — Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик († 1783 г.)

1710 г. — Уилям Кулен, шотландски физик († 1790 г.)

1777 г. — Хайнрих Маркс, пруски адвокат, баща на Карл Маркс († 1838 г.)

1800 г. — Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател († 1862 г.)

1832 г. — Вилхелм Буш, германски поет († 1908 г.)

1843 г. — Хенри Джеймс, американски писател († 1916 г.)

1854 г. — Антон Безеншек, словенски езиковед († 1915 г.)

1858 г. — Емил Дюркем, френски социолог († 1917 г.)

1860 г. — Еню Димитров, български офицер и революционер († ? г.)

1860 г. — Иван Фичев, български военен деец († 1931 г.)

1862 г. — Хаджи Филиз Нурулла, световен шампион по свободна борба († 1919 г.)

1864 г. — Георги Райков, български революционер († неизв.)

1865 г. — Янаки Паскалев, български революционер († 1933 г.)

1874 г. — Гоно Янев, български революционер († 1904 г.)

1874 г. — Даме Попов, български революционер († 1948 г.)

1874 г. — Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат († 1957 г.)

1875 г. — Вера Игнатиева, българска артистка († 1972 г.)

1875 г. — Георги Евстатиев, български художник († 1923 г.)

1875 г. — Димитър Ботков, български революционер († 1943 г.)

1875 г. — Тома Иванов, български революционер († ? г.)

1877 г. — Георги Бояджиев (революционер), български революционер († ? г.)

1879 г. — Петър Чолаков, български революционер († 1935 г.)

1880 г. — Макс Вертхаймер, немски психолог († 1943 г.)

1885 г. — Франц Бьоме, немски офицер († 1947 г.)

1886 г. — Николай Гумильов, руски поет († 1921 г.)

1895 г. — Корадо Алваро, италиански писател († 1956 г.)

1896 г. — Николай Семьонов, руски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1986 г.)

1901 г. — Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър († 1978 г.)

1903 г. — Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.)

1903 г. — Ерих Аренд, немски поет и преводач († 1984 г.)

1904 г. — Аршил Горки, американски художник с арменски произход († 1948 г.)

1905 г. — Славчо Давидов, български учен и стоматолог († 1981 г.)

1907 г. — Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1988 г.)

1910 г. — Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист († 1997 г.)

1912 г. — Ким Ир Сен, президент на Северна Корея († 1994 г.)

1920 г. — Магда Пушкарова, българска народна певица († 2006 г.)

1920 г. — Рихард фон Вайцзекер, 6-ти Бундеспрезидент на Германия

1920 г. — Томас Сас, унгарски психиатър и академик († 2012 г.)

1922 г. — Лиляна Барева, българска оперна певица

1922 г. — Стенли Шахтер, американски психолог († 1997 г.)

1924 г. — Невил Маринър, британски диригент

1927 г. — Тодор Бечиров, български футболист и съдия

1928 г. — Емил Камиларов, български цигулар († 2007 г.)

1930 г. — Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия

1933 г. — Борис Стругацки, руски писател († 2012 г.)

1938 г. — Борис Парашкевов, български учен и преводач

1938 г. — Клаудия Кардинале, италианска актриса

1949 г. — Алла Пугачова, руска поп-певица

1949 г. — Кадир Инанър, турски киноартист

1951 г. — Павел Васев, български актьор и режисьор

1953 г. — Ирина Войнова, българска поетеса

1953 г. — Румен Бояджиев, българска музикант

1953 г. — Пламен Ставрев, български музикант и продуцент († 2011 г.)

1954 г. — Гинка Гюрова, българска гребкиня

1955 г. — Доди ал Файед, египетски бизнесмен († 1997 г.)

1959 г. — Ема Томпсън, британска актриса

1959 г. — Роберто Фиоре, италиански неофашист

1960 г. — Тони Джоунс, английски играч на снукър

1966 г. — Саманта Фокс, британска поп-певица

1968 г. — Ед О'Брайън, британски китарист

1971 г. — Камен Донев, български артист

1972 г. — Алексей Макаров, руски кино и театрален актьор

1973 г. — Дамян Савов, български артист и шоумен

1975 г. — Пол Дана, американски автомобилен състезател († 2006 г.)

1981 г. — Иво Максимов, български футболист

1982 г. — Алберт Риера, испански футболист

1983 г. — Стоян Самунев, български волейболист

1988 г. — Галин Иванов, български футболист

1990 г. — Ема Уотсън, английска актриса