15 февруари в историята

360 г. — Осветена е първата църква на мястото на днешната „Света София“ от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква в Константинопол.

538 г. — В англо-саксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Англия.

950 г. — Германският крал Ото I е избран и за крал на Италия.

1113 г. — Римският папа Паскалий II признава първият монашески орден, известен днес като Малтийския орден.

1637 г. — Фердинанд III става император на Свещената римска империя.

1804 г. — Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.

1835 г. — Приета е първата конституция на Сърбия.

1884 г. — Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, САЩ.

1898 г. — Американският крайцер "Мейн" е взривен на пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания.

1902 г. — Открита е първата линия на метрото в Берлин.

1906 г. — Във Великобритания е създадена Лейбъристка партия.

1914 г. — Император Николай II издава указ за борба с алкохолизма в Русия.

1918 г. — Учреден е Медалът „Червен кръст“ с указ от цар Фердинанд I.

1919 г. — Излиза първият брой на вестник Борба - орган на Демократическата партия в Кюстендил.

1932 г. — Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, САЩ.

1942 г. — Втората световна война: Сингапур е завладян от Япония.

1944 г. — Втората световна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация.

1945 г. — Създадено е Издателство "Просвета".

1946 г. — Започва да излиза вестник „Стършел“.

1948 г. — Провежда първото официално състезание на НАСКАР.

1950 г. — Отваря врати първата езикова гимназия в България в град Ловеч.

1960 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Отвъд хоризонта".

1961 г. — Американският отбор по фигурно пързаляне, техни близки и треньори загиват при самолетна катастрофа в Брюксел, Белгия, на път за световното първенство в Прага.

1971 г. — Великобритания въвежда десетичната система при паунда.

1976 г. — На референдум е приета новата конституция на Куба.

1976 г. — Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.

1977 г. — Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз.

1982 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Лавина".

1989 г. — Война в Афганистан (1979-1989): СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.

1997 г. — Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България.

1997 г. — СДС от коалиция се преструктурира в политическа партия.

1999 г. — Писателят Антон Дончев печели наградата "Балканика '99" за романа си "Странният рицар на свещената книга".

2000 г. — Започват официални преговори за присъединяване на България към ЕС.

2003 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Кълвачът".

Родени

1564 г. — Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.)

1571 г. — Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.)

1710 г. — Луи XV, крал на Франция († 1774 г.)

1748 г. — Джереми Бентъм, английски философ († 1832 г.)

1782 г. — Уилям Милър, основател на адвентисткото движение († 1849 г.)

1791 г. — Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.)

1797 г. — Пьотър Анжу, руски изследовател († 1869 г.)

1831 г. — Николай Ге, руски художник, передвижник († 1894 г.)

1835 г. — Димитриос Викелас, гръцки писател († 1908 г.)

1839 г. — Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.)

1840 г. — Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.)

1845 г. — Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)

1856 г. — Емил Крепелин, германски психиатър († 1926 г.)

1861 г. — Димитър Каданов, български военен деец († 1932 г.)

1861 г. — Халфорд Макиндер, британски геополитик († 1947 г.)

1861 г. — Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 г. († 1938 г.)

1866 г. — Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.)

1868 г. — Никола Благоев, български историк († 1944 г.)

1869 г. — Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.)

1872 г. — Аргир Манасиев, български революционер († 1932 г.)

1873 г. — Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.)

1874 г. — Ърнест Шакълтън, ирландски пътешественик († 1922 г.)

1875 г. — Симеон Молеров, български революционер († 1923 г.)

1879 г. — Александър Димитраков, български революционер († 1912 г.)

1879 г. — Павел Делирадев, български революционер († 1957 г.)

1881 г. — Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)

1882 г. — Джон Баримор, американски актьор († 1942 г.)

1886 г. — Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.)

1891 г. — Георг фон Бисмарк, германски офицер († 1942 г.)

1895 г. — Вилхелм Бургдорф, германски офицер († 1945 г.)

1898 г. — Дико Илиев, български композитор († 1984 г.)

1898 г. — Тото, италиански комик († 1967 г.)

1901 г. — Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.)

1903 г. — Вилхелм Сьот, германски офицер († 1978 г.)

1906 г. — Богомир Лазов, български художник († 1969 г.)

1907 г. — Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.)

1909 г. — Ангел Бълев, български комунист († 1967 г.)

1910 г. — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.)

1914 г. — Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.)

1918 г. — Алън Арбъс, американски актьор

1922 г. — Божин Ласков, български футболист († 2007 г.)

1928 г. — Ено Рауд, естонски писател († 1996 г.)

1928 г. — Луис Посада Карилес, кубински политически деец

1929 г. — Греъм Хил, британски състезател във Ф1 († 1975 г.)

1934 г. — Никлаус Вирт, швейцарски учен

1937 г. — Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.)

1944 г. — Александър Серебров, съветски космонавт

1944 г. — Джохар Дудаев, чеченски лидер († 1996 г.)

1944 г. — Леонид Попов, съветски космонавт

1947 г. — Джон Адамс, американски композитор

1951 г. — Марку Ален, финландски автомобилен състезател

1952 г. — Томислав Николич, сръбски политик

1952 г. — Николай Сорокин, съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор († 2013 г.)

1954 г. — Мат Грьонинг, американски аниматор

1962 г. — Иван Стоилкович, македонски политик

1964 г. — Крис Фарли, американски актьор († 1997 г.)

1969 г. — Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.)

1971 г. — Виргиния Здравкова, българска дизайнерка

1971 г. — Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор

1971 г. — Рене О'Конър, американска актриса

1972 г. — Ива Пранджева, българска лекоатлетка

1972 г. — Наталия Гусева, съветска киноактриса

1972 г. — Яромир Ягър, чешки хокеист

1974 г. — Александър Вурц, австрийски автомобилен състезател

1974 г. — Джина Лин, пуерториканска порно актриса

1974 г. — Томи Путансу, финландски певец

1981 г. — Емил Гъргоров, български футболист

1981 г. — Еурелио Гомеш, бразилски футболист

1981 г. — Оливия, американска певица

1984 г. — Дорота Рабчевска, полска певица

1986 г. — Валери Божинов, български футболист

Празници

Международен ден на скаутите

Нова Зеландия — Национален ден на Агнето (чества се от 2007 г.)[1]

Сърбия — Избухване на Първото сръбско въстание за независимост от Османската империя (1804 г., национален празник)