"168 часа": Анжело Куюмджийски опитал да спаси България от Втората световна война

Иван Бутовски

Още в началото на 1940 г., видял че идват лоши времена за евреите у нас, Анжело Куюмджийски тайно емигрира от България. Казват, че преди това се постарал да заличи всякаква информация за себе си и дори всички свои фотографии.

Според запазените документи първоначално той се установява в Париж. Има данни и че след окупацията на Франция от Третия райх той е бил регистриран като евреин от германците.

Но по чудодеен начин Куюмджийски явно отново успява да се измъкне под носа на ГЕСТАПО, за да се появи година по-късно като офицер от американските тайни служби.
А те точно тогава се създават, тъй като между двете световни войни САЩ са се отказали да поддържат разузнавателна служба. По времето на президента Хърбърт Хувър през 1927 г. настроеният идеалистично държавен секретар Хенри Симсън дори закрива държавния департамент по дешифриране на кодове с крилатата фраза: “Джентълмените не четат чужди писма!”
И въпреки че по-късно му се налага да ревизира мнението си, САЩ на практика влизат във Втората световна война без разузнаване.
В началото те изцяло разчитат на британските служби, но скоро започват да изграждат и свои. Първата американска разузнавателна централа, която е и пряк предшественик на ЦРУ се нарича Управление на стратегическите служби (на английски:Office of Strategic Services, OSS).

Тя е създадена през юни 1943 г. от генерал Уилям, наричан още Дивият Бил, Донован. Една от първите мисии на новосъздадената шпионска агенция е в Турция.
По това време управляващите у нас вече не си правят илюзии. За всички става ясно, накъде отиват военните действия и че нищо добро не очаква обвързаната с оста Рим-Берлин-Токио България.
Казват, че точно тогава Анжело Куюмджийски, който се е постарал да прехвърли капиталите си и да заличи всички следи за себе си, за да не попадне в ръцете на ГЕСТАПО, е идвал на тайни мисии у нас. Преобразен напълно с пластична операция и документи, подправени от американското разузнаване, той тайно се среща с влиятелни личности от политическите и финансови кръгове у нас, с които е поддържал приятелски отношения, докато е живял у нас. Смята се, че в този период се е виждал с близкия си приятел княз Кирил и дори с цар Борис, като им е намекнал за възможността България да скъса с Германия и да премине на страната на Съюзниците.
И действително, разсекретени десетилетия по-късно документи на американското разузнаване свидетелстват за тези разговори.