18 април в историята

1506 г. — Започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид.

1599 г. — Испанският крал Филип III Испански се жени за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.

1599 г. — Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се жени за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.

1791 г. — Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес.

1804 г. — Наполеон I Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.

1822 г. — Мехмед Емин паша завзема град Негуш след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола.

1840 г. — Високата порта унифицира Десятъка — започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.

1843 г. — Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, САЩ.

1850 г. — В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия.

1877 г. — Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.

1902 г. — Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.

1906 г. — Земетресението в Сан Франциско през 1906 година почти изцяло разрушава Сан Франциско (Калифорния).

1908 г. — Закрито е 13-то Обикновено Народно събрание.

1909 г. — Жана д'Арк е обявена за светица в Рим.

1923 г. — Основан е руският футболен клуб ФК Динамо в Москва.

1928 г. — След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов силен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат около 20% от територията на България.

1931 г. — Закрито е 22-то Обикновено Народно събрание.

1942 г. — Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.

1942 г. — Втората световна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като „Нападението на Дулитъл“.

1945 г. — В хода на Втората световна война немските войски в Рур капитулират.

1946 г. — Обществото на народите се саморазпуска.

1949 г. — Ирландия е обявена за независима от Великобритания република.

1951 г. — Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (днес Европейски съюз).

1955 г. — Основан е международният футболен турнир Лига Европа под името Купа на панаирните градове.

1956 г. — Вестник Отечествен фронт публикува статията „Поуката“ — първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление.

1956 г. — Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.

1960 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм "Първи урок".

1961 г. — Подписана е Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

1980 г. — Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве.

1981 г. — Официално се открива сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей - Правец, с първата музейна експозиция.

1983 г. — Стартира американският телевизионен канал Disney Channel.

1988 г. — Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата «Саханд» и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия проток.

1990 г. — Съветският съюз прекратява снабдяването на Литва с нефт, като санкция заради опита ѝ да напусне общата държава.

1999 г. — Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.

2007 г. — Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.

2008 г. — Състои се премиерата на американския филм "Животът пред очите ѝ".

Родени

1480 г. — Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)

1590 г. — Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)

1774 г. — Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)

1822 г. — Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)

1864 г. — Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)

1865 г. — Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)

1878 г. — Александър Панайотов, български революционер († 1903 г.)

1880 г. — Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)

1882 г. — Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)

1885 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)

1893 г. — Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)

1893 г. — Христо Михайлов, деец на БКП († 1944 г.)

1895 г. — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)

1896 г. — Стефан Савов, български актьор († 1969 г.)

1900 г. — Венд фон Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)

1901 г. — Станка Цекова, български политик († 1984 г.)

1905 г. — Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)

1907 г. — Гоце Дивлев, български комунист († 1939 г.)

1907 г. — Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)

1915 г. — Кристо Темелко, албански политик († ? г.)

1916 г. — Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)

1917 г. — Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)

1920 г. — Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)

1927 г. — Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)

1931 г. — Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)

1936 г. — Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)

1937 г. — Георги Маринов, български писател († 2011 г.)

1942 г. — Йохен Риндт, пилот във Формула 1 († 1970 г.)

1943 г. — Георги Спасов, български писател († 2001 г.)

1945 г. — Александър Грозев, български кинокритик

1947 г. — Джеймс Уудс, американски актьор

1950 г. — Георги Денев, български футболист и треньор

1952 г. — Венцислав Божилов, български футболист

1954 г. — Николай Априлов, български режисьор

1957 г. — Ваня Костова, българска поп-певица

1959 г. — Катя Иванова, българска актриса

1962 г. — Марин Бакалов, български футболист и треньор

1963 г. — Конан О'Брайън, американски комедиант

1966 г. — Сърджан Пириватрич, сръбски историк

1968 г. — Мурат Кекилли, турски музикант

1969 г. — Румяна Желева, български политик

1970 г. — Саад Харири, Министър-председател на Ливан

1971 г. — Дейвид Тенант, шотландски актьор

1971 г. — Саманта Камерън, английска бизнес дама

1973 г. — Хайле Гебреселасие, етиопски бегач

1974 г. — Оливие Безансно, френски политик

1976 г. — Мелиса Джоан Харт, американска актриса

1977 г. — Георги Бачев, български футболист

1978 г. — Александър Александров - Алекс, български певец и телевизионен водещ

1979 г. — Антъни Дейвидсън, британски автомобилен състезател

1979 г. — Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист

1981 г. — Тим Кахелмайер, германски професионален покер играч

1982 г. — Кирил Котев, български футболист

1985 г. — Лукаш Фабянски, полски футболист

1990 г. — Рут Колева, българска певица

1990 г. — Брит Робъртсън, американска актриса

1992 г. — Георги Терзиев, български футболист