Репортаж на "Петел": 20-годишният Пламен от Варна показа колко силен е духът и как може да надмогне тежката съдба (снимки и видео)

Виолета Гурнакова

„Скочи над мен“ е новата песен на Миро, която представя певеца като Слай в "Роки". Премиерата й е посветена на петгодишнината от кончината на Майкъл Джексън.

Всички танцьори в клипа са от училището на Гоош от варненската хип-хоп школа “The center”. Юнаците станаха хит в "България търси талант". Гоош е творчески директор на клипа. В отделни кадри прави впечатление брейкърът Пламен, който показва завидни майсторски движения, макар да е без крака и да се движи в инвалидна количка. Сред буйните танцови сцени се вижда младо момиче, което се труди в залата с танци и нещо все я спъва, излиза на улицата и се слива с тълпа на фрийбатъли, където успява да разкрие себе си.

В енергичното парче се включва варненският рапър Дончо, известен в средите като Dim4ou.

"Когато утре върнеш времето, остави ли следа? Прави неща, които спират ти дъха! Скочи над мен, над себе си и над безкрая, където няма граници", е част от лириката на парчето, в което сякаш се пее за един от танцьорите с най-сложна съдба и неизчерпаем оптимизъм.

Пламен Любенов е 20-годишен, зодия Рак. Живее от 5 години във Варна. На квартира. Преди това е бил по домове – „в социалната сфера“, както казва той самият. Изоставен от родителите си, той не държи да ги познава, а да следва мечтите си, макар че е бил доста възпрепятстван от живота. Без крака и в инвалидна количка, момчето днес е известен танцьор, спортист и оптимист, който знае, че има още много качества, с които да дари и зарадва хората. Дори най-обезверените. Да им докаже, че човек може всичко, стига да оценява себе си и да си вярва. Има желание всички, които са принудени да се движат с инвалидни колички, да се разхождат свободно с тях като велосипедистите, вместо да се срамуват и самосъжаляват заради съдбата си. С количката си, подарена от скъп приятел, Пламен се придвижва из Варна, дори в най-големите дъждове, снегове и по най-стръмните баири. Разчита на ръцете си. За да поддържа форма, не спира да тренира.

Пламен Любенов, танцьор

Социалните домове трябва да бъдат затворени

- Социалните домове помогнаха или възпрепятстваха житейския ти старт?

- Живял съм дълго в социалната сфера. Първо в дома край Луковит, Ловешка област. Там живях от 3-годишна възраст. Изоставен съм от родителите си. От малък се занимавам с всякакви спортове – баскетбол, тенис на маса, тенис на корт. Бях най-добрият баскетболист в България. Искам да давам всичко от себе си на тренировките. Дори ми обещаха собствено жилище от отбора, но се оказаха празни обещания и напуснах.

След 16-годишна възраст от Луковит ме преместиха във Варна. Живях в СУПЦ „Анастасия д-р Желязкова“. Там бях до 18-годишна възраст. Учих обущарство. Реших да напусна, за да не стана зависим, ако не се справям сам с живота. Иначе дори можеше да ме преместят в старчески дом. Смятам, че имам качества, че умея твърде много неща, имам идеи, не исках да се затворя в дом.

- Как се чувства човек, чиято съдба започва в социален дом?

 

- Старческите домове трябва да се закрият, както и всякакви социални мрежи. Повечето родители като знаят, че има социални домове и те оставят там. Това е много болна тема. Мен като цяло родителите ми не ме интересуват. Свикнал съм всичко да правя сам. Тук не говорим за мен, а за безброй много деца без родители. Аз моите ги познавам, но се имам повече със сестрите си. Всеки ми дава различна версия защо са ме изоставили. За това не ме интересуват, интересуват ме сестрите ми.

- Кога започна всичко с танците в твоя живот?

- С танц се занимавам от 5 години в стаичката ми. Сериозно започнах от 3 месеца при Гоош. Той ми даде тениската и ми направиха подарък. Като цяло стилът ми е бибой, това е нещо като брейк. Танцувам на ръце, въртя се.

- По каква причина се озова в клипа на Миро?

- Клипът с Миро стана чрез предложение от Гоош. И двамата са изключителни хора.

Движенията в клипа не са нещо ново, което съм учил, това са неща, които мога да правя. Тепърва се уча да правя някакви нови движения. На много неща ме научи Гоош. Останалите в школата не ме делят. Ако закъснея, и на мен ми се карат. Не ме съжаляват, всеки се здрависва, учим се на много нови неща. Въртя се на глава, на лакът, на цяло тяло. Нямам кой  знае какви мускули, но имам релеф. Тренирам стрийтфитнес. Правя лицеви опори.

- Как оценяваш съзнателното развитие на младите хора в България?

- Като цяло са много разсеяни. Не казвам, че аз не съм. Всеки има или би трябвало да има цел. Няма я тази постоянност, която трябва да я има. Хората в домовете имат шанс да станат по-целенасочени. Повечето, които са излезли от дом, обаче се оправдават, докато много малка част успяват да се уредят в новия живот. Аз гледам някак си да издържа на този нов живот. Бях в Естония по един проект. Там помагах на други хора да правят изкуство – например музика само с ръце и глас, без инструменти. Слязох от количката, танцувах, те ми ръкопляскаха, аз им се поклоних. А те поискаха да изпробват количката. Аз съм голям оптимист. Мечтая за много неща. Например да сме по-добри хората, аз самият да съм по-добър.

"ПЕТЕЛ"

Следете най-интересните и ексклузивни истории и новини от България и света 24 часа в денонощието в Petel.bg! 

Изпращайте вашите снимки и сигнали на info@petel.bg