24 юни в историята

217 г. — Втора пуническа война: Състои се Битката при Тразименското езеро, в която картагенците, ръководени от Ханибал, организират една от най-големите и успешни засади във военната история и разгромяват римляните.

972 г. — Състои се Битката при Цединя — първата документирана битка на полския народност под ръководството на Мешко I.

1497 г. — Италианският мореплавател Джовани Кабото (известен в Америка като Джон Кабот) достига остров Нюфаундленд.

1509 г. — Хенри VIII е коронован за крал на Англия.

1547 г. — Голям пожар унищожава цяла Москва, което според слуховете се дължи на влиянието което имат върху младия цар Иван Грозни неговите роднини по майчина линия, и в частност баба му Анна Якшич.

1717 г. — В Лондон, Англия, е създадена първата Велика масонска ложа.

1793 г. — Френският Конвент приема първата демократична конституция на Републиката, която не влиза в действие.

1812 г. — Наполеонови войни: Великата армия на Наполеон пресича река Неман и започва нашествие в Русия.

1893 г. — Норвежкият изследовател Фритьоф Нансен се отправя към Северния полюс с кораба Фрам.

1901 г. — Открита е първата самостоятелна изложба на 19-годишния Пабло Пикасо в Париж, което е началото на неговата световна известност.

1902 г. — Едуард VII е опериран от апендицит 2 дни преди коронацията му като крал на Великобритания, което отлага събитието с почти 2 месеца.

1934 г. — Столицата на Украйна е преместена от Харков в Киев.

1941 г. — Втора световна война: Централният комитет на Българската работническа партия взема решение за създаването на Партизанско движение в България.

1941 г. — Втора световна война: Посолството на България в Москва поема интересите на Нацистка Германия, Румъния и Унгария в СССР.

1945 г. — На Червения площад в Москва се провежда Парад на победата под командването на Георгий Жуков, при който се хвърлят пленените германски бойни знамена.

1947 г. — За първи път е регистриран официално доклад за поява на НЛО и е използван термина летяща чиния.

1948 г. — Студената война: Започва Берлинската блокада. Съветският съюз блокира движението по земя между Западен Берлин и Запада.

1953 г. — Министерският съвет на България публикува списък на документите, сведенията, фактите и предметите, които са държавна тайна.

1963 г. — Би Би Си демонстрира по телевизията за първи път магнетофон за битови нужди.

1964 г. — В САЩ става задължително производителите на цигари да поставят надписи за вредата от тютюнопушенето върху опаковките.

1981 г. — Официално е открит Хъмбър Бридж (САЩ, 2220 м) — най-дългият висящ мост в света през следващите 17 години.

2002 г. — При най-тежката в Африка влакова катастрофа, станала в Танзания, загиват 281 души и над 400 са тежко ранени.

2007 г. — Открита е мултифункционалната зала O2 арена в Лондон.

Родени

1311 г. — Филипа д'Авен, кралица на Англия († 1369 г.)

1535 г. — Хуана Австрийска, испанска инфанта († 1573 г.)

1542 г. — Йоан Кръстни, испански мистик († 1591 г.)

1825 г. — Александра Николаевна, велика руска княгиня († 1844 г.)

1854 г. — Лука Касъров, български лексикограф († 1916 г.)

1855 г. — Кръстю Маринов, български военен деец († 1927 г.)

1878 г. — Захари Караогланов, български химик († 1943 г.)

1883 г. — Виктор Франц Хес, американски физик, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1964 г.)

1887 г. — Иван Аговски, български публицист († 1925 г.)

1895 г. — Джак Демпси, американски боксьор († 1983 г.)

2000 г. — Давид Тахор, български футболист

1906 г. — Пиер Фурние, френски виолончелист († 1986 г.)

1911 г. — Хуан Мануел Фанджо, аржентински пилот от Формула 1 († 1995 г.)

1924 г. — Йон Хансен, датски футболист († 1990 г.)

1927 г. — Мартин Пърл, американски физик, Нобелов лауреат през 1995 г.

1930 г. — Клод Шаброл, френски режисьор († 2010 г.)

1937 г. — Венец Димитров, български кинооператор

1941 г. — Юлия Кръстева, френска писателка

1947 г. — Иван Павлов, български актьор

1950 г. — Моше Ялон, израелски военен генерал

1957 г. — Пламен Николов, български футболист

1959 г. — Петя Буюклиева, българска певица

1963 г. — Анатолий Юркин, руски писател

1967 г. — Рихард Круспе-Бернщайн, немски музикант

1978 г. — Ерно Вуоринен, финландски китарист (Nightwish)

1979 г. — Петра Немцова, чешка супермоделка

1980 г. — Сисиньо, бразилски футболист

1985 г. — Диего Алвеш, бразилски футболист

1986 г. — Силвия Митева, българска спортистка

1987 г. — Лионел Меси, аржентински футболист