26 април в историята

1336 г. — Франческо Петрарка изкачва връх Ванту — символичен рожден ден на алпинизма.

1802 г. — Наполеон Бонапарт подписва обща амнистия, която позволява на около 1000 от най-видните емигранти от Френската революция да се върнат във Франция.

1933 г. — Създадено е Гестапо — официалната тайна полиция на Нацистка Германия.

1937 г. — Гражданска война в Испания: Испанският баски град Герника е бомбардиран от самолети на Луфтвафе, изпратени от Хитлер в помощ на Франсиско Франко.

1941 г. — В Любляна е създаден Освободителен фронт на словенския народ.

1942 г. — При експлозия в мина в Манджурия (Китай) загиват 1549 миньори — най-тежкият минен инцидент в света.

1949 г. — В Москва започва първата сесия на СИВ.

1954 г. — Започва Женевската конференция, опит да се възстанови мирът в Индокитай и Корея.

1962 г. — Космическият кораб Рейнджър 4 на НАСА се разбива в Луната.

1962 г. — В космоса е изстрелян първият международен (англо-американски) спътник „Ариел“.

1964 г. — Танганайка и Занзибар се обединяват в обща държава — Танзания.

1978 г. — Започва гражданската война в Афганистан.

1986 г. — Чернобилска авария: Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва, което е най-голямата ядрена авария в света.

1990 г. — Регистрирано е Движението за права и свободи.

1991 г. — Основан е футболният отбор Ф91 Дюделанж от Люксембург.

1994 г. — В Южна Африка се провеждат първите многорасови избори.

1999 г. — Хиляди компютри в света са поразени от компютърния вирус Чернобил.

2000 г. — По инициатива на министър-председателя Иван Костов започва Българският Великден.

2002 г. — 19-годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива.

2005 г. — Под международен натиск, Сирия изтегля последните си 14 000 войници от Ливан, с което се слага край на 29-годишната военна доминация над страната.

Родени

121 г. — Марк Аврелий, римски император († 180 г.)

1573 г. — Мария Медичи, жена на Анри IV (Франция) († 1642 г.)

1710 г. — Томас Рийд, шотландски философ († 1796 г.)

1711 г. — Дейвид Хюм, шотландски философ († 1776 г.)

1785 г. — Джон Джеймс Одюбон, американски художник († 1851 г.)

1787 г. — Лудвиг Уланд, германски поет († 1862 г.)

1798 г. — Йожен Дьолакроа, френски художник († 1863 г.)

1807 г. — Шарл Огюст Фросар, френски генерал († 1875 г.)

1829 г. — Теодор Билрот, австрийски хирург († 1894 г.)

1865 г. — Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.)

1874 г. — Инеса Арманд, комунистка († 1920 г.)

1879 г. — Оуен Ричардсън, британски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)

1889 г. — Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ († 1951 г.)

1893 г. — Дража Михайлович, сръбски генерал († 1946 г.)

1894 г. — Рудолф Хес, нацистки офицер († 1987 г.)

1898 г. — Висенте Алейксандре, испански поет, Нобелов лауреат († 1984 г.)

1900 г. — Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог († 1985 г.)

1903 г. — Константин Константинов, български музиколог († 1955 г.)

1905 г. — Жан Виго, френски кинорежисьор († 1934 г.)

1912 г. — Алфред ван Вогт, канадски писател († 2000 г.)

1915 г. — Димитър Измирлиев, български учител, журналист и общественик († 1983 г.)

1917 г. — Йау Минг Пей, американско-китайски архитект

1917 г. — Кочо Караджов, български стопански деател († 2002 г.)

1926 г. — Верка Сидерова, българска певица

1928 г. — Херта Крефтнер, австрийска писателка († 1951 г.)

1932 г. — Франсис Ле, френски композитор

1933 г. — Арно Пензиас, американски физик, Нобелов лауреат

1940 г. — Джорджо Мородер, италиански композитор

1949 г. — Емил Басат, български журналист

1954 г. — Силвия Кацарова, българска певица

1958 г. — Георги Лозанов, медиен експерт

1962 г. — Борис Велчев, български юрист

1962 г. — Наско Сираков, български футболист

1963 г. — Джет Ли, китайски актьор

1977 г. — Том Уелинг, американски актьор

1980 г. — Чанинг Тейтъм, американски актьор