2700 лв. пращат норвежци на бедно семейство с 5 деца

 Алексения Димитрова; 24 часа

5 норвежки семейства подадоха ръка на българската фамилия Искра и Божидар Ушагелови и 5-те им деца от софийското с. Петърч след репортаж за мизерията, в която живеят, излъчен по Норвежката национална телевизия (NRK).

Общата сума, която зарадва сънародниците ни, е около 2700 лева.

“С тези пари успяхме да си купим пералня, телевизор и резачка за дърва. Поправихме и компютъра на децата и им взехме дрехи и обувки за зимата”, казва 40-годишната Искра Ушагелова.

Всичко започва с краткото филмче на известния норвежки журналист Ян Еспен Крусе в програмата “Новина на деня” на NRK преди няколко седмици. Веднага след излъчването той бил засипан от зрителски обаждания. “Рядко след мой репортаж получавам толкова много отзиви”, каза за “24 часа” Ян. Зрителите са разтърсени от скотския живот на 43-годишния Божидар, съпругата му Искра и 5-те им деца. Децата толкова се срамуват, че отказват да бъдат снимани. И без тях обаче зрителите са убедени, че семейството се нуждае от незабавна помощ.

Част от репортажа, който показва как Божидар и Искра Ушагелови от софийското с. Петърч събират дърва, за да се греят.

Оказва се обаче, че всеки превод по банков път към фамилията ще бъде “глътнат” от задълженията, които имат към няколко български банки - общо около 6000 лева. За да избегнат това, скандинавските дарители се доверяват на фирма за бързи парични преводи. 

Седмица по-късно семейството е получило около 2700 лева, с които да посрещне идващата зима и да заживее по-добре. “Благодарим на всички, които ни помогнаха”, каза главата на фамилията Божидар.

Той и съпругата му Искра са безработни и едвам свързват двата края

Преди 4 г. били принудени да напуснат къщата на покойните родители на Божидар в софийското с. Петърч, която обитавали, защото от енергото им отрязали тока. Върнали се в старата схлупена къщурка на семейството отпреди години. Там в 2 стаи и преддверие спят родителите и общо 5-те им деца. Импровизираната кухня е настанена в коридора, където вятърът не спира да свири. “Искаме да се върнем в предишната си къща, но имаме около 700 лв. задължения за ток, а нямамаме как да ги платим”, казва Божидар.

Той твърди, че многократно опитвал да намери работа като шлосер, за какъвто е учил, но по думите му от Бюрото по труда в Костинброд го връщали постоянно. Хващал се от време на време на полето или като общ работник по случайни обекти, но това не продължавало дълго.

През лятото три от децата му се хванали на селскостопанска работа и успели да изкарат по 300 лева, за да купят учебници, тетрадки и дрехи за новата учебна година. Най-голямата дъщеря на Божидар завършила миналата година, но той не намерил средства, за да я изпрати като абитуриентка. Догодина и другата ще бъде зрелостничка, но Божидар се съмнява, че ще успее да я зарадва. Останалите им деца - две момичета на 16 и 15 г. и едно момче на 14 г., също отказват да говорят с журналисти от

страх да не им се присмиват връстниците

Краткият репортаж на Ян Крусе от България бил излъчен в една от най-популярните програми на НРК в неделя вечер, която събира около 1 млн. зрители - доста добър рейтинг за държава с население около 4,5 млн. 45-минутното магазинно предаване съдържа 20 минути новини от Норвегия и 25 минути репортажи от цял свят.

Сълзите на Искра, когато разказва, че са потънали в дългове и са им спрели тока, трогнаха норвежките зрители. 

 

 

 

Журналистът Ян Еспен Крусе: Рядко получавам по 10-15 писма наведнъж. Материалът от България разтърсил зрителите

“Не правим репортажи от България много често. Малко норвежци знаят, че някои от страните в ЕС и НАТО имат сериозни, включително икономически проблеми, с които трябва да се борят. Конфликтът между Русия и Украйна направи България по-уязвима по отношение на енергетиката, защото страната получава почти целия газ от Русия”, каза авторът на репортажа Ян Еспен Крусе за “24 часа”.

Затова той искал да покаже едно бедно семейство и едно обикновено, за да се види как живеят и какви са главните предизвикателства пред тях.

“За норвежците, които имат сравнително добра икономика, е

невъзможно да разберат как хората оцеляват с толкова малко пари,

с каквито разполагат двете семейства от моя репортаж. Явно е, че те развълнуваха зрителите”, казва Ян.

Той признава, че рядко получава по 10-15 имейла накуп от хора, които спонтанно искат да помогнат, след като видят репортажите му от всички краища на света.

“За мен като журналист е привилегия да се запозная с хора като тези, да бъда поканен в техния свят и да слушам за техните проблеми и тревоги. Да бъдеш близко до такива семейства, е различно от това да пътуваш като турист в някоя страна”, убеден е Крусе.

На въпроса дали не се притеснява, че зрителите са дарили само на едно семейство, а в България живеят десетки такива, журналистът отговаря:

“Знам, че има много бедни,

но аз се запознах с това и го показах на зрителите. Може би е добре поне едно да получи помощ, отколкото нито едно. Все пак мисля, че бедните фамилии трябва да получават подходяща помощ, а това е отговорност на държавата. Аз съм само един журналист, който се опитва да каже интересни и важни истории на публиката”, споделя Крусе.

 

Скандинавците, които помогнаха: Несправедливо е да има

Хората, които помогнаха, са на различна възраст и от различни краища на Норвегия. “24 часа” се свърза с тях.

Ян е около 50-годишен художник, който

живее в малко норвежко селце

Не иска да си прави реклама с 400-те евро, които е изпратил на Божидар и Искра. Споделя, че като видял репортажа по телевизията, се почувствал тъжен и сърцето му се разхлопало. “Бях потресен. Аз самият съм баща. Да не можеш да дадеш на децата си сигурност, храна и топъл дом, трябва да е най-лошото нещо, което може да се случи на един родител. За мен бе голям шок, че бедността може да е толкова голяма в страна - член на ЕС. Решението да даря бе импулсивно. Не е редно да давам съвети, но мисля, че най-важното, което трябва да се направи, е да се осигури възможност на хората да работят. Ако това не може да стане, правителството трябва да им даде подкрепа, за да могат да живеят приемлив и сигурен живот. Сигурността е крайъгълен камък на всяко общество”, заключава художникът. Той пожелава на Божидар и Искра късмет и бързо да излязат от кризата, в която се намират.

Друг от дарителите - Бьорн Хансен, е пенсионер от малкото градче Финснес, което има около 6-7 хил. жители. Като млад обикалял света с норвежките

търговски кораби, а после работил на нефтена платформа на няколко километра от брега. “Не може човек да остане безразличен, че в Европа все още има семейства, които се борят да намерят храна и мръзнат през зимата”, лаконичен е Бьорн.

Кай и съпругата му Анна, които живеят на около 50 км от Осло, също подадоха ръка на Божидар и Искра. Кай скоро ще навърши 55 г. и получава инвалидни помощи, въпреки това не се поколебал. Той и жена му не искат да стават център на внимание и затова не пращат снимка. “Когато видях репортажа, бях разтърсен. Говорих с жена ми и взехме общо решение. Ние вярваме в Бог. Той ни е помагал много пъти. България се нуждае от това. Ако всички живееха, както е живял той, щяха да имат това, от което се нуждаят. Затова не трябва да затваряме очите си за човешкото страдание. В Библията е казано: “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си”.

Кай казва, че не са богати по норвежките стандарти, но се надява да зарадва семейството и това да им върне куража.

Друг мъж, който се представя само като Хуго, и съпругата му, се почувствал потресен, когато видял Искра и Божидар по телевизията. “Трудно ми е да кажа какво изпитах.

“Надявам се, че сме направили живота на семейството малко по-лесен”, казва Хуго, който не иска публичност за добрината си.

77-годишната Рейдун Хогстад от Ставангер също не иска да е център на внимание. “Не знаех, че има толкова много бедни хора в България. Когато видях Искра по телевизията и тя каза, че имат 5 деца, почувствах, че трябва да опитам да й помогна. Бях малко момиче по време на войната между 1940 и 1945 г. и бях много щастлива, когато понякога получавахме колети от Швеция. В един от тях намерих чифт мъжки обувки. Те не станаха нито на баща ми, нито на брат ми, но ги заменихме с детски. Мисля, че оказването на помощ е традиция в Ставангер. Много семейства помагаха на Полша през 1981 г., а сега почнаха да помагат на Украйна”, споделя Рейдун.

Въпреки всичко тя би искала да каже на семейството да не губи надежда. “Властите в България трябва да се срамуват как се отнасят към обикновените семейства. Децата са бъдещето и трябва да получават най-доброто. Затова почувствах гняв, когато видях репортажа по телевизията”, казва Рейдун. Тя и съпругът ѝ имат 2 дъщери и 7 внуци. Работила като медицинска сестра повече от 40 г., а от 10 г. е пенсионерка. Грижи се за семейството си, помага в местната църква и в различни организации за възрастни хора. През останалото време обича да пътува.

Помощ поиска да окаже и Кари Фрайденлунд. “Шокиращо е да видиш такава бедност в страна, където има и свръхбогати. Тази несправедливост е наистина съсипваща. Допускам, че

семейството на Искра е само едно от тези, които се борят за оцеляване”,

казва Кари. Самата тя е болна и не работи. “Моето собствено финансово положение е доста затегнато за норвежките стандарти, затова не мога да помогна толкова, колкото ми се иска, но съм в процес на организиране на други семейства, за да подадем ръка и на други български семейства в нужда. Никой не може да помогне на всеки, но всеки може да помогне на някого. Нещо трябва да се направи за бедните българи много скоро, защото зимата хлопа на вратата”, казва Кари. Тя се надява Искра и семейството й да похарчат мъдро парите, които са получили от Норвегия.

“Надявам се също, че тя и децата й осъзнават колко е важно да получат добро образование, за да вземат бъдещето в ръцете си. Макар че децата не избират родителите си, да имат добър модел за подражание, е важно за бъдещия им живот”, казва Кари.