29 март в историята

1430 г. — Султан Мурад II превзема Солун.

1516 г. — Изгонените от Испания евреи по силата на декрет на съвета на десетте са настанени във Венеция в обособен квартал - гето.

1638 г. — Шведските колонисти основават тяхното първо поселище в Делауеър, наречено Нова Швеция.

1792 г. — Кралят на Швеция Густав III умира, след като е бил застрелян 13 дни по-рано в гърба на нощен маскен бал в Кралската шведска опера в Стокхолм.

1807 г. — Открит е астероидът 4 Веста — третият по големина астероид в астероидния пояс.

1809 г. — Финландия е обявена за Велико княжество в лична уния с Русия.

1848 г. — Поради струпване на лед Ниагарският водопад спира за едно денонощие.

1886 г. — В Атланта Джон Пъмбертън за първи път произвежда напитката Coca-Cola.

1911 г. — Съставено е тридесет и второто правителство на България, начело с Иван Евстратиев Гешов.

1912 г. — Британският изследовател сър Робърт Скот загива на връщане от Южния полюс, след като в опита си да го достигне пръв е бил изпреварен от норвежеца Руал Амундсен.

1936 г. — В Германия диктаторът Хитлер получава 99% от гласовете на референдум за приемане на незаконната немска реокупация на Rhineland.

1944 г. — Втората световна война: София е бомбардирана от англо-американската авиация.

1945 г. — Втората световна война: Начало на Мурската настъпателна операция.

1973 г. — Виетнамска война: Последните войски на САЩ напускат Южен Виетнам.

1974 г. — Космическият апарат на НАСА Маринър 10 изпраща първите заснети отблизо снимки на Меркурий.

1976 г. — Открива се обновеният Народен театър „Иван Вазов“ с премиера на пиесата на Иван Вазов „Хъшове“.

1986 г. — Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу Сергей Антонов, обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел II.

1988 г. — Играчът на крикет Ян Ботъм започва своя преход през Алпите на слонове — по стъпките на Ханибал, за да събере пари с благотворителна цел.

2004 г. — България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения влизат в НАТО като пълноправни членове.

2004 г. — Република Ирландия става първата страна в света, която забранява тютюнопушенето на работното място, включително в барове и ресторанти.

2005 г. — Подписан е първият договор за магистрала Тракия в България.

Родени

1790 г. — Джон Тейлър, 10-ти президент на САЩ († 1862 г.)

1822 г. — Иван Унковски, руски адмирал († 1866 г.)

1826 г. — Вилхелм Либкнехт, немски революционер († 1900 г.)

1859 г. — Янко Драганов, български офицер († 1932 г.)

1870 г. — Павлос Мелас, гръцки военен и революционер († 1904 г.)

1873 г. — Тулио Леви-Чивита, италиански математик († 1941 г.)

1874 г. — Йордан Ангелов, български революционер († ? г.)

1874 г. — Лу Хенри Хувър, първа дама на САЩ (1929-1933) († 1944 г.)

1890 г. — Вилибалд фон Лангерман унд Ерленкамп, германски офицер († 1942 г.)

1899 г. — Лаврентий Берия, съветски политик († 1953 г.)

1899 г. — Радослав Тричков, български журналист († ? г.)

1926 г. — Боян Лечев, български цигулар († 2004 г.)

1926 г. — Стефан Геренски, български футболист († 2008 г.)

1927 г. — Джон Вейн, британски фармаколог, Нобелов лауреат през 1982 г. († 2004 г.)

1928 г. — Христиана Василева, българска преводачка и писателка

1929 г. — Ленарт Мери, президент на Естония († 2006 г.)

1933 г. — Апостол Чачевски, български футболист и треньор по футбол

1935 г. — Волфганг Улман, немски шахматист

1935 г. — Иван Кънев, български художник

1941 г. — Джоузеф Тейлър, американски физик Нобелов лауреат през 1993 г.

1943 г. — Вангелис, гръцки композитор

1943 г. — Джон Мейджър, премиер на Великобритания

1943 г. — Ерик Айдъл, британски актьор

1944 г. — Владимир Гаджев, български музикален критик

1951 г. — Роджър Майърсън, американски икономист

1952 г. — Джон Хендрикс, американски бизнесмен

1952 г. — Теофило Стивенсон, кубински боксьор († 2012 г.)

1953 г. — Венцислав Арсов, български футболист

1953 г. — Стефан Орманджиев, български футболен съдия

1954 г. — Ахмед Доган, български политик

1955 г. — Брендан Глийсън, ирландски актьор

1955 г. — Марина Сиртис, британска актриса

1956 г. — Голамреза Багери Могаддам, дипломат от Иран

1956 г. — Лазар Груев, български юрист

1957 г. — Кристоф Ламбер, френски актьор

1960 г. — Юлий Буркин, руски писател

1964 г. — Ел Макферсън, австралийски супермодел и актриса

1965 г. — Красимир Каракачанов, български политик

1966 г. — Красимир Балъков, български футболист

1968 г. — Люси Лоулес, американска актриса

1972 г. — Мануел Руи Коща, португалски футболист

1973 г. — Мариян Христов, български футболист

1973 г. — Марк Овермарс, холандски футболист

1976 г. — Дженифър Каприати, американска тенисистка

1978 г. — Христо Цветанов, български волейболист

1981 г. — Десислава Добрева, българска певица

1982 г. — Джей Бренън, американски певец

1984 г. — Роман Кинаст, австрийски футболист

1984 г. — Хуан Монако, аржентински тенисист

1984 г. — Чавдар Янков, български футболист

1990 г. — Теему Пуки, финландски футболист