29 януари в историята

1765 г. — Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска.

1781 г. — Операта "Идоменей" на Моцарт е показана за пръв път на парижка сцена.

1795 г. — В САЩ е приет закон, който позволява приемането на американско гражданство едва след 5 години пребиваване в страната.

1805 г. — Василий Каразин основава Харковският университет — в града, в който днес има 30 висши училища и 60 научни института.

1845 г. — Най-известната творба на американския писател Едгар Алън По - поемата "Гарванът" е публикувана във вестник "Ню Йорк Ивнинг Мирър".

1856 г. — Кралица Виктория (Обединено кралство) учредява най-високата военна награда на страната Кръст Виктория.

1861 г. — Канзас става 34-я щат на САЩ.

1866 г. — В румънския град Браила е организирано представление на пиесата на Добри Войников "Стоян войвода".

1878 г. — Освобождението на град Търговище от османско владчество.

1886 г. — Германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов двигател.

1889 г. — Избран е първият ректор на Висшето училище в София — Александър Теодоров-Балан.

1896 г. — Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак.

1899 г. — В Болшой театър се състои премиерата на балета "Спящата красавица" от Пьотър Чайковски.

1908 г. — Съставено е тридесетото правителство на България, начело с Александър Малинов.

1916 г. — Първата световна война: Германия извършва първият боен полет на дирижабъл над Париж.

1926 г. — В съветските учебни заведения е въведена задължителната военна подготовка.

1944 г. — Втората световна война: САЩ пускат на вода най-големия си линеен кораб — Мисури (използван до 1992 г.).

1949 г. — Великобритания официално признава Израел за независима държава.

1959 г. — За пръв път на екрана се появява и едноименния анимационен филм на Уолт Дисни - "Спящата красавица (анимационен филм)".

1964 г. — Олимпийски игри: Открити са IX зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.

1970 г. — Папа Павел VI за пръв път в историята на папството, провежда срещи с комунистически дейци.

1978 г. — Швеция за първи път въвежда ограничения за производството на аерозоли, поради пагубното им влияние върху озоновия слой.

1990 г. — Бившият държавен глава на България Тодор Живков е арестуван в обвинение за насилствена смяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.

2000 г. — В казино в Лас Вегас е спечелена най-голямата досега сума от игрален автомат — 35 млн. долара.

2002 г. — В своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ, американският президент Джордж Уокър Буш описва "режимите, които спонсорират терора" като "ос на злото", в която той включва Ирак, Иран и Северна Корея.

Родени

1688 г. — Емануел Сведенборг, шведски учен и философ († 1772 г.)

1700 г. — Даниел Бернули, швейцарски математик († 1782 г.)

1832 г. — Николай Игнатиев, руски дипломат († 1908 г.)

1843 г. — Уилям Маккинли, 25-и президент на САЩ († 1901 г.)

1860 г. — Антон Чехов, руски писател († 1904 г.)

1866 г. — Ромен Ролан, френски писател, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1944 г.)

1867 г. — Висенте Бласко Ибанес, испански писател и политик († 1928 г.)

1868 г. — Александър Бърнев, български военен деец († 1922 г.)

1888 г. — Сидни Чапмън, британски математик, астроном и геофизик († 1970 г.)

1893 г. — Милка Ламбрева, българска драматична актриса († 1943 г.)

1900 г. — Александър Занков, български скулптор († 1982 г.)

1904 г. — Георги Атанасов, български художник († 1952 г.)

1912 г. — Стефан Гечев, български поет († 2000 г.)

1921 г. — Иван Пановски, български певец († 1998 г.)

1922 г. — Виктор Яшин, руски летец († 1952 г.)

1923 г. — Илия Делчев, български аграрен учен

1924 г. — Луиджи Ноно, италиански композитор († 1990 г.)

1926 г. — Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 (* 1996 г.)

1931 г. — Ференц Мадъл, президент на Унгария († 2011 г.)

1934 г. — Димчо Рошманов, български деятел

1938 г. — Иван Кръстев, български политик

1939 г. — Георги Минчев, български композитор

1944 г. — Стоян Йорданов, български футболист

1945 г. — Стоян Коцев, български футболист и треньор († 2012 г.)

1945 г. — Том Селек, американски актьор

1946 г. — Стиг Бломквист, шведски рали пилот

1947 г. — Дейвид Байрън, британски рокмузикант († 1985 г.)

1947 г. — Линда Бък, американска биоложка, Нобелова лауреатка през 2004 г.

1947 г. — Младен Кучев, български щангист

1947 г. — Спартак Паскалевски, български художник и изкуствовед

1950 г. — Джоди Шектър, южноафрикански пилот от Формула 1

1954 г. — Греди Асса, български художник

1954 г. — Опра Уинфри, американска тв журналистка

1966 г. — Максим Длуги, американски шахматист

1966 г. — Ромарио, бразилски футболист

1969 г. — Сам Трамел, американски актьор

1970 г. — Добрин Рагин, български футболист

1970 г. — Петър Малинов, български футболист

1970 г. — Хедър Греъм, американска актриса

1972 г. — Татяна Захова, българска актриса

1976 г. — Антонио Милошоски, политик

1978 г. — Мартин Шмит, германски ски скачач

1979 г. — Андрю Кийгън,американски актьор

1980 г. — Иван Класнич, хърватски футболист

1982 г. — Адам Ламбърт, американски актьор и певец