3 месеца след публикацията в "Петел": Баба Тошка прави вилата си в непревземаема крепост

Недко Петров,
 

Помните ли баба Тошка? Нейната история, разказана в най-четения сайт във Варна Petel.bg и в. „Народно дело”, разтърси хората през януари. Възрастната жена разкри, че живее на ръба на мизерията и мечтае за дърва, за да изкара зимата в своята вила с три стаички в Боровец. Баба Тошка повече от 20 години се оправя сама, след като мъжът й е починал, а малко след това убили и сина й. Публикацията развълнува много българи и те показаха съпричастност към възрастната жена, като решиха да върнат усмивката по лицето й. Едни помогнаха с дърва и храна, втори - с пари и домакински уреди, трети донесоха дрехи, а четвърти – фризер, телевизор и печка. Дарения изпратиха също и нашенци, които живеят в Германия, Гърция, Швейцария и дори от Канада.

Три месеца по-късно репортер на petel.bg отиде в дома на баба Тошка, за да разбере как живее и дали я промениха жестовете на нейните сънародници. Виждам, че един от прозорците на къщата й е отворен, но тъй като на вратата до оградата няма звънец, започвам да я викам по име. Никой обаче не отвръща. Съседът – Гочето, също се провиква: „Бабо Тошоооо“. Следва пак гробно мълчание и тишина. И така, 5, 10 минути. Тогава Гочето ме пуска в неговия двор, откъдето отвореният прозорец на комшийката му е само на 2 метра. И аз викам ли, викам, ама напразно. Минава още малко време, докато най-после Гочето вижда Тошка на двора.

„Бабо, позна ли ме?“, питам я аз. Прегърбена и изтормозена, тя ме оглежда внимателно и казва: „А, ти беше от сайта и „Народно дело“. Чакай да ти отворя.“ Тошка отпраща верния си другар – настървено куче, и след като минаваме покрай прясно изкопана градинка и кубици покрити дърва, влизаме вътре. В антрето пак има дърва на две места, в тенджера на котлона се топли вода, а по земята са нахвърляни мокри дрехи в легени и съдове.

„Сега точно не съм за гости, тъй като пера и чистя. Ама как да те върна“, уточнява Тошка. И продължава: „Времето за живот в България е болно, ама хората не са загубили добротата и човечността си. Това, което направиха за мен през януари, ще го помня, докато съм на земята. Те ми върнаха вярата за живота и смисъла от него, направиха ме по-силна. Накараха ме да се почувствам като човек с главно Ч, да знам, че не съм самотна...“

Баба Тошка няма спомен колко кубика дърва са й донесли. Доволна е, че с тях изкарала без проблем студа, а и останали и за следващата зима. „Благодарение на добрите хорица толкова топло не ми е било. Дето се казва, в стаята с новата печка и по бельо може да се стои. Често отварях прозореца да се разхлажда. Ето, виж и телевизора. За последно гледах първа и втора програма преди 25 години, а сега  каналите са други и далеч повече. Цифрова телевизия, нещо такова му казват“, допълва Тошка. Тя не може да се нахвали и от двата нови котлона на готварската печка, въпреки че е свикнала да си прави манджи на третия, който е по-слаб. Купищата дрехи пък, които получила, ги подарила на църквата в „Аспарухово“. До една от стените е поставен фризер, в който складира килограмите храна. „Последно сложих там пържолите, донесени от фенклуба на ЦСКА във Варна. Абе, вярно е, че всичко става на кокал, ама аз бърза работа имам ли. Вадя каквото ми трябва и чакам да се размрази.“

Не всичко обаче при баба Тошка е розово. Казва, че лоши очи я гледат отвън и крадци я дебнат. „След 17 часа си правя дневната разходка. И като ме няма, някой влиза и отмъква храна. Няколко пъти вече разбиват ключалката ми, ще кажеш, че злато крия вкъщи. От мен да знаеш, българите, колкото и добри да сме, все се намират хора, превзети вътрешно от злоба и завист“,  допълва бабата.

На изпроводяк Тошка ми разкрива: „Искам да се чувствам сигурна и затова обсъдих проблема със свестни комшии. Ще направя така, че да превърна дома си в непревземаема крепост. Обмислям да поставя скрити камери и да се вържа към СОТ. Имам и други планове, но нека не ги разкривам, за да не улесня тези, които смятат да ме тарашат още. Ела на 23 май, когато навършвам 88 години, и ще разбереш за какво става дума...“