30 години от паметния мач в Сплит: Жиката Господинов блести 90 минути на терена
Датата 21 декември 1983-а е знакова за българския футбол. На този ден преди 30 години националният ни отбор играе един от най-силните си мачове в историята, изгубен драматично с 2:3 от Югославия в Сплит. Великолепният футбол на нашите обаче се помни и до ден днешен, а естетите определят трилърът на стадион „Полюд” като Мача на мачовете за държавния ни тим. Този двубой е последен в квалификационна ни група за финалите на европейското във Франция. Ситуацията е такава, че за да се класират, на българите им трябва победа с два гола разлика или по-резултатна с един – 3:2, 4:3 и т.н. Сърбите ще завършат първи при всякаква победа, а при равен на финали отива Уелс.
През цялото време на терена за България е футболистът на „Спартак” Живко Господинов, който както всички негови съотборници се представя на много високо ниво. Варненският халф е еднакво полезен в двете фази на играта, помага при отнемането на топката и поставя началото на перспективни атаки. По ирония на съдбата именно той изпуска първото ни положение и участва в атаката за последната ситуация пред вратата на домакините в края.
В 8-ата мин Жиката финтира бранител и някъде от точката на дузпата шутира в тялото на вратаря Симович. После изтърва и Стойчо Младенов, но в 29-ата мин Божидар Искренов все пък извежда нашите напред. Две мин по-късно това Сафет Сушич изравнява, в 52-рата мин отново той прави 2:1. В 61-ата мин след удар от фаул на Ради Здравков, вратарят не успява да задържи топката и Георги Димитров я довкарва за 2:2. Изравнителното попадение поставя и началото на драмата. Следват невероятни пропуски на Искренов – на два пъти, и Димитров, за да се стигне до 90-ата мин. Тогава Петър Петров пуска на Жиката, който се устремява по левия фланг и с елегантен пас намира Ради Здравков. Халфът лъже бранител и нахлува сам срещу вратаря. Вдясно от него сами пред празната врата са Сираков и Димитров, но Ради решава сам да завърши атаката с нисък удар, за съжаление в тялото на Симович. В последвалата суматоха отскочилата и избита топка отива към корнера, откъдето Жиката я центрира, Симович изпуска кълбото, но малко не достига на Димитров с протегнат крак да вкара. Стражът на сърбите веднага изритва топката към устремелия се отдясно Златко Вуйович. Последният центрира, Иван Раданович е точен с глава за 3:2 и хвърля 40 000 зрители в луд възторг. Тук всичко свършва, но българите вече са останали в историята. Секунди по-рано това се потвърждава и от легендарния твкоментар Николай Колев. След последния ни пропуск Мичмана отсича: „Вече няма никакво значение как ще завърши тази среща. Едно голямо браво на нашите момчета, че изиграха такъв силен мач.”
За petel.bg Живко Господинов се върна към спомените си от драмата в Сплит.
„За мен е чест и гордост, че участвах в такъв мач. Изпълнен с обрати в резултата, драматизъм и добра игра на двата отбора. И досега тези неща са пред очите ми. Лош и нещастен за нас беше само резултатът. „Плавите“ имаха силен тим, като всички техни футболисти играели в чужбина. Пазеше им Симович, а централен защитник беше Перузович, който носеше екипа на „Андерлехт“. Сафет Сушич пък беше футболист на „Пари Сен Жермен“. Съперници ни бяха също имена, като братята Зоран и Златко Вуйович, Сречко Катанец, Иван Гудел, Мехмед Баждаревич. Дори Миодраг Йешич, който след години ще стане популярен в България.
Голям мач на Искренов, голям мач на всички други от нашия тим. Нямахме късмет и шанс, както при 0:0, така и при 2:2, за да си вкараме положенията. След 2:2 обаче те също имаха ситуации за гол.
Как да коментирам слуховете, че накрая сме се договорили с домакините да има победител, за да не се класира Уелс? Това е обидно и несериозно. Ако имаше някаква договорка, мислите ли, че вратарят им нямаше да позволи на Ради да вкара. Положението бе в 90-ата мин и 13-ата секунда, а тогава съдиите не даваха продължения. Нормално бе да се очаква, че след тази ситуация реферът щеше да даде края. Помня, че Гошо Димитров направи забележка на Ради и докато се разправяха, аз върнах топката към вратата. Все си мисля, че ако Гошо очакваше моя пас, а не говореше с Ради, щеше да насочи отскочилата за втори път от Симович топка в мрежата.
Относно другите слухове за бой в съблекалнята ни след двубоя, държа да уточня, че имаше единствено разговори на висок тон, което бе нормално с оглед на това, което се случи на терена. Другото е плод на фантазии и болни мозъци. Мислите ли, че ако беше станало нещо, вече 30 години някой нямаше да го разкрие”, заяви Господинов.
