569 г. от Битката при Варна

Юлия Герогиева

фото: Румен Сарандев

На 10 ноември отбелязваме 569-годишнината от Битката при Варна, в която умира младият, едва 20-годишен, полско-унгарски крал Владислав III Ягело, по-късно наречен Варненчик. Както всяка година точно на 10 ноември вратите на парк-музей „Владислав Варненчик“ са отворени, а входът е свободен. Интересен момент е, че от 10 до 12 ч. тази неделя посетителите ще могат да надзърнат в работилницата, където ще се водят беседи и ще се демонстрират рицарски занаяти. „Ще обясняваме на малки и големи що е рицарство, рицарска клетва и дух, героизъм, себеотрицание – всички най-важни за всеки един човек неща“, коментира директорът на музея Емилия Петкова.

В навечерието на годишнината от Битката при Варна бе отслужен военен ритуал с полагане на венци и цветя пред паметника на крал Владислав и в мавзолея, където се съхранява каменното му копие. 

Защо е важно да си припомняме именно тази битка? - защото тя е пример за това как не бива да се случват нещата. Големите идеи, свободата изискват общи усилия, каквито в края на походите не достигат на християнските войски. Историята разказва, че османците, след като стъпили на Балканския полуостров, насочили ударите си към Влашко и Унгария. Това разтревожило западните феодали и силната католическа църква. Тъй като Унгария не можела сама да устои на турския натиск, потърсила помощта на Полша. Победите през 1441 и 1442 г. показали, че със съвместни действия турската инвазия можела да бъде спряна. За да защити владенията си и предотврати по-нататъшното приближаване на исляма, римският папа Евгени IV провъзгласил нов кръстоносен поход за защита на вярата. Честта била оказана на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело, чиито земи били непосредствено застрашени. През есента на 1443 г. 40-хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци, нанесла голямо поражение на турските войски при Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица. После се насочила към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принудили Владислав да сключи примирие и да се върне. Но той не се отказал и на следващата година отново тръгнал на поход, този път заедно с трансилванския воевода Янош Хуняди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново и се насочили към Варна.

На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и той трябвало да приеме боя.

Сутринта на 10 ноември войските влезли в бой. За съжаление османската армия превъзхождала поне тройно християнската войска. Първи нападнали турците. След променлив успех и за двете страни предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували левия фланг на турците. Отдясно румънци и унгарци почти достигнали до средата на османлиите. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода на сражението, султан Мурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала да посрещне нова атака на християните. Около самия султан останали само придворните му и малобройна част еничари. Победата била вече близо и младият крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана.

Владислав се спуснал в посока на султанската шатра, съсичайки всичко живо по пътя си. Буквално на метри от османската палатка обаче един от еничарите ударил през краката кралския кон с ятаган. Владислав паднал на земята, а османецът му отрязал главата. Тя била побита на кол. Именно така християните губят Битката при Варна. В нея загиват около 10 000 воини. Според някои мъжете били обезглавени, като клането продължило чак до вечерта. Според други източници кралската глава била консервирана в пчелен мед и изпратена в Бурса – първата столица на Турция и тогавашен религиозен център на мюсюлманите. Какво е станало с главата на Владислав след това обаче, историците мълчат.