88-годишният дядо Радуш направи родословно дърво на предците си дo 1800 г., знае имената на всички

Веселин Златков

88-годишният варненец Радуш Радушев държи да го наричат просто дядо Радуш. От пръв поглед си личи, че той приема достойно старините си и за разлика от повечето си връстници, има много енергия. Намерил я и в какво да я вложи, при това полезно не само за него, но и за целия му род, а защо не и за историята. Около две години от живота си дядо Радуш е посветил на едно задълбочено и сложно изследване. Той е създал подробно и изчерпателно родословно дърво на предците си – Великовци и Моньовци. Разклоненията на родовете са грижливо нанесени върху два големи картона.

Дядо Радуш дойде сам в редакцията ни, за да покаже родословното дърво и резултатът от труда му наистина е впечатляващ. Варненецът е проследил кои са роднините му назад във времето до 1800-а и знае имената на всички тях. Запазването на такава памет за рода е поразителна, още повече че повечето българи днес имат представа за произхода си, най-много до своите прадядовци и прабаби.

Възрастният изследовател обаче е направил нещо много повече от това да начертае връзките между предците си. Той е съхранил в паметта си историята на техните одисеи далеч извън сегашните граници на България. Дядо Радуш помни събитията, вплели съдбата на  Великовци и Моньовци с тази на цяла Северна България, и това, което търси, е помощ, за да я разкаже и превърне в книга, която да остане за поколенията. А тя вероятно би била интересна и не само за техните наследници.

Предците на Радуш Радушев произхождат от селата Драгоево и Риш, чието име носи известният проход. Историята на този край е разказана от народния просветител Илия Блъсков, който я събира в книга. Свидетелства за Риш и дори картини на това известно българско село са оставили западноевропейски пътешественици още края на 18-и век. В началото на следващото столетие пък започва разказът на дядо Радуш за предците му. Без да знае сам точната година, в която това се случва, той разказва, че керван от 150 души от Шуменския край, сред които и неговите прадеди, напускат родните си села и се изселват към Бесарабия. Разказът, който звучи почти като предание, гласи, че богат турчин на име Насуф среща българите и ги кани да се заселят на неговите земи, които са в Северна Добруджа. Предлага им по 50 дка земя „на венчило“, обяснява дядо Радуш. Селото, което нашенците населват, се казва Каранасуф, днес се намира на румънска територия и носи името Истрия. То влиза в историята с още едно преселение, но много по-късно. През 1940 г., по силата на Крайовската спогодба, българското население на с. Каранасуф се изселва отново в България. По думите на Радуш Радушев някои от неговите предци се връщат пак в родния си край, с който те все още поддържали връзка.

Всички тези събития са запечатани в хрониката на 88-годишния варненец. Той обаче няма достатъчно сили, за да опише всяка история зад имената в родословното му дърво. Не пропуска обаче да спомене един от своите предци - опълченеца Тодор Чалъков от Тулча. Той участва не само в Руско-турската освободителна война, но и по-късно е доброволец в Сръбско-българската. Записва се в опълчението на 18-годишна възраст, още преди да е завършил образованието си. Наследниците му пък и досега помнят, че той бил „луда глава“ и доста объркал работите на баща си, който иначе имал добри отношения с турците. „На Шипка съм се бил с камъни, дървета и умрели хора“, разказвал Тодор Чалъков на брат си, а разказът преминавал от поколение на поколение в семейството. Като питали сина на опълченеца какво му е наследството от баща му, той отговарял: „Да мразя турците, това ми остана от баща ми“, разказва дядо Радуш. Неговото изследване върху родовата история е извор, който може да послужи на историците и краеведите, и стига те да проявят необходимия интерес, той е готов да разказва. Докато му стигат силите, а те не са никак малко, когато се отнася за миналото.