"AФИС": БСП е първа сила с 22%, ГЕРБ губи привърженици
в-к "Преса"
• Заявените избиратели на БСП и ДПС продължават да са неизменна величина - около 22% за социалистите и 5% за движението.
• 18% за ГЕРБ (намаление от 1% спрямо септември) отдалечават в неопределеното бъдеще перспективата ГЕРБ да се върне на нивото от февруари - около 30%.
Припомням, че тези 10-12% бяха изгубени на две стъпки - след внезапната оставка на Бойко Борисов от поста премиер и след майските избори.
• Увеличение има при Реформаторския блок (от 3 на 5%), 3% вече събира Движение „България без цензура“ на Николай Бареков.
• При националистите от „Атака“ и НФСБ не е регистрирано особено движение, въпреки че отбелязаха точки във връзка с бежанската криза и проблема за продажбата на земя на чужденци.
Острата конфронтация през тази година консолидира ядрата на традиционните партии, но вдясно се наблюдават силно подвижни периферии. Продължава и скритото съперничество между десните партии за около 45% от активните избиратели. Спрямо септември ГЕРБ губи избиратели в полза на Реформаторския блок и движението на Бареков.
Това топене разполага с всички шансове да продължи и да се ускори поради специфичната природа на партията на Борисов, която все още остава неразбрана докрай. При нея демократичните процедури са оформени според изискванията на закона, но с пълното съзнание, че програмата й практически се изчерпва с назначаването на едно определено лице на поста премиер. И след това обличането на волята на същото лице във вид на закони.
Черпейки от разочарованието от демокрацията, тази формация регресира към авторитарен модел, с което си осигури уникално твърдо, но както предстои да видим лесно чупливо единство. Най-опасното за нея е да осъзнае, че не може да изпълни предназначението си. А точно това се очертава, след като единствените възможни партньори от традиционните десни партии й обърнаха гръб през септември, а летните протести отказаха да приемат съюз с него.
Първият ефект вече е налице. През декември за първи път депутати се престрашиха да напуснат парламентарната група, с което дадоха знак, че или не очакват скорошни избори, или не ги е грижа, дали Борисов ще ги включи в следващите листи. По всичко личи, че Реформаторският блок ще продължи да не подава ръка на ГЕРБ въпреки натиска от ЕНП, защото отказът от сътрудничество през септември им донесе значим прилив. Реално те делят една и съща пица - старите сини избиратели от 2005 г., които Борисов им отне през 2009 г.
Бареков влиза в амплоа, което може да бъде наречено „Борисов минус Дянков“ - антисистемен играч, който отрича досегашните партии и порядки, но е загрижен за маргинализираните хора в страната. Все още не са набрани емпирични потвърждения, че трите процента прогнозен електорат са уплътнени с нещо повече от име, което лесно идва на езика на респондентите.
Търси ли се нов голям играч? Процесите зависят вече не от маневрите на ГЕРБ, а от значителен по размер активиран, но неадресиран вот от 20-24%. Мина половин година от изборите, но вместо да падне до обичайните 9-10%, размерът му застина на предизборни стойности. Ако дори половината от тези хора намерят изразител или предводител, това би повело страната към съвсем нов парламент
И днес за поредна година на въпроса коя партия е най-близо до хора като тях, 40% отговарят „никоя“, а още 17% нямат отговор. Разликата е, че тази година апатичният слон показа, че може да се събужда и с няколко движения да промени познатата до втръсване аранжировка в магазина. Дотогава обаче едни нови избори обещават ниска избирателна активност, повече депутатски места за сегашните управляващи, разпиляване на гласове към малки партии, които няма да влязат в НС, и в крайна сметка още по-малко хора, които се чувстват представени в него.
Затова в центъра на вниманието на публиката са динамиката и нравът на протестите. Въпреки че те продължават вече шести месец, общественото мнение остава силно раздвоено в оценката си за тях: 39% ги подкрепят изцяло, категорично ги отхвърлят 24%, но други 32% имат резерви било заради начина, по който изказват своите искания (12%), било срещу част от съдържанието им (20%).
Главният разделител между одобрение и неодобрение е партийната ориентация: 64% от привържениците на БСП и 56% на ДПС изобщо не ги подкрепят, и обратно - 68% от тези за ГЕРБ, 61% от тези за Реформаторския блок, 58% от тези за НФСБ изцяло ги подкрепят. Силно отчуждените от политическата система (които декларират, че нито една партия не е близка до хора като тях) също най-често одобряват протестите. Отказът обаче на почти всички протестиращи да се ангажират с конструктивни искания размива колективния им образ. Опитът образуваният вакуум да бъде прикрит с декларативно нравствено негодувание не печели последователи. Само 28% напълно са съгласни, че протестите са движени от морална кауза, а практически същият дял - 29%, го отричат.
Данните са от национално изследване на агенция АФИС, осъществено в периода 4-8 декември 2013 г. Интервюирани са в домовете им 1050 жители на столицата, областните центрове и селата. Изводите са представителни за мнението на българските граждани с избирателни права.
