Адвокат Михаил Екимджиев: Отказах на Вежди Рашидов да водим дело за милионите му

Вежди Рашидов и още 300 треперещи за парите си клиенти на КТБ се заканиха да съдят държавата заради кризата с четвъртата по големина българска банка у нас. Бившият културен министър вече си нае и американски адвокат, с когото нищят стратегията на делото в Монако. Интересен е фактът, че преди да отлети за кралството, от офиса на Рашидов са се свързали с адвокатската кантора на Михаил Екимджиев в Пловдив. Към него всеки ден се обръщат за помощ и други клиенти на затворената банка. Екимджиев, който е известен като адвокатът, който е водил най-тежките, успешни и многобройни дела срещу държавата в Страсбург, изненадващо за момента отказва да се стартират подобни дела.
Ето и позицията на най-успешния у нас юрист, практикуващ международно и наказателно право, като защитава правата на човека пред международни правни институции, предаде "Блиц":

- Адвокат Екимджиев, останах изненадана, че адвокат като вас в момента не поощрява своите клиенти да съдят държавата заради „замразените” им пари в КТБ? 
- Държа да подчертая, че в практиката на българските съдилища няма много казуси, подобни на този. Точно заради това, заради липсата на практика, е добре поне потенциалните ищци да имат пълна картина за ситуацията, свързана с КТБ. Какво имам предвид: Първо, трябва да се знае дали банката е ликвидна. Второ, дали ще бъдат направени опити /от страна на политиците/ да бъде заздравявана банката или - напротив - ще се върви към нейното фалиране. Ако евентуално се отива към несъстоятелност, дали ще бъдат изплатени само гарантираните влогове, или ще се вземе решение, подобно на това, което беше взето в повечето европейски страни, с изключение на Кипър - за изплащане на задълженията на банката спрямо всички вложители, облигационери, кредитори и т.н.

Така че едва когато е налице тази пълна картина, може да се вземе най-доброто решение дали да се води дело, какъв точно иск да се предяви, срещу кого да е - дали срещу БНБ, дали срещу КТБ, дали срещу БНБ и прокуратурата. Защото точно техните действия доведоха до ликвидната криза на КТБ. При по-ясна картина и предварителна прогноза би била по-ясна. Ще се знае дали би могло да се докаже пряка и причинно-следствена връзка между действията /или бездействията/ на тези държавни институции и вредоносния за вложителите резултат. Това са все елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които ще трябва да бъдат доказване в един процес. Затова с колкото повече информация разполага адвокатът или адвокатският екип, който ще води тези дела, толкова по-надеждна би била тяхната процесуална стратегия и прогноза за евентуален успех, каквото и да значи това при една доста хаотична съдебна система, каквато е българската.

Така че предложението, което аз давам на хората, които се обръщат към мен за съвет в тази насока, е: нека да се изчака още малко, нека да се добие една по-ясна картина, нека пъзелът да стане още по-подреден. Знаем, че тече прокурорско разследване. От него може да се разбере каква е конкретната причина, която провокира прокурорските проверки – дали това е резултат от злоумишлени действия от страна на Цветан Василев и свързани с него фирми, или координирана атака от 

държавни институции и фирми, които организирано си изтеглиха парите от банката

Всичко това е от решаващо значение за правилното юридическо дефиниране на проблема и за правилната процесуална стратегия при водене на едно такова безпрецедентно за българските условия дело.

- Разбрах, че във вашия офис непрекъснато се обаждат вложители на КТБ, които искат да съдят държавата, защото не могат да разполагат с парите си в затворената банка...?
- Да, обаждат се и аз им казвам това, което казвам и на вас: Обадете се по-късно, защото сега да водим дела би било равносилно на хазарт. То е все едно да заложим на някакво число на рулетката, без да сме наясно колко завъртания ще има и как ще изглежда картината след два-три месеца. Пак казвам – картината е динамична, националните съдилища са достатъчно непредсказуеми, за да завеждаме един иск, без да имаме яснота какво е крайното решение за съдбата на тази банка.

- В този момент обаче Вежди Рашидов заяви, че в Монако ще се срещне с американския адвокат Ричард Шепърд, специалист по международно право. Екскултурният министър и комитет от 300 души, клиенти на КТБ, са решили да съдят държавата, като ползват услугите на този адвокат!...
- Аз ви споменах, че от офиса на Вежди Рашидов вече ме търсиха. По никакъв начин не желая да влизам в противоречия с тях. Адвокатската работа е като лекарската - ако се обърнете с едни и същи симптоми към различни лекари, те ще ви дадат различна диагноза, ще ви предпишат различни терапии. Хубаво би било, ако някои колеги имат друга стратегия за водене на такова дело, която да изглежда по-надеждна от тази, която аз ви представих. Въпреки че често пъти съм определян като българския адвокат, който води най-екзотичните и най-ексцентричните дела в България, в рамките на процесуалните способи /български и европейски/, които аз познавам, не мога да си представя друго нещо от това, което ви очертах. Така че явно е необходима още повече екзотика, за да се направи нещо повече от това, което маркирах. Може да се води дело срещу банката. Но какъв би бил смисълът да се дадат огромни държавни такси, защото при завеждане на такова дело се плаща 4% от стойността на иска. А ние още не знаем какво е състоянието на банката. Не знаем дали тя ще може да плаща, и то след две-три години, когато подобно дело, водено в България, ще приключи. Дали през времето, през което банката се разплаща със своите кредитори, акционери и други вложители, междувременно тя да няма с какво да плати евентуално присъдените обезщетения... Много повече са въпросите, отколкото отговорите. Във всеки случай аз желая успех на Вежди Рашидов и на този комитет, защото, най-малкото, те упражняват един позитивен натиск, включително и медиен, върху БНБ и квесторите. Защото не може просто така тези хора да се заровят в банката и 

през седмица-две да дават взаимно изключващи се информации 

Редно е клиентите да знаят как стоят нещата, защото има хора, които буквално изнемогват. Става дума за тези, чиито пенсии са в затворената банка. В нея има пари на държавни и общински фирми, а това е сериозен проблем за икономиката като цяло.

Картината не е никак ясна. Но е наистина хубаво държавата да има една по-ясна, по-категорична позиция. Съгласен съм, че е необходимо технологично време за това. Защото, три седмици след като влезнаха квесторите в банката, казаха: Изтеглени са 200 милиона кеш, от цялата кредитна позиция липсват два милиарда и т.н. При хилядите кредитори, вложители, акционери, облигационери и свързани с тях хора подобни факти не могат да се проверят за две-три седмици и да се стига до този извод! Така че технологично време е необходимо, но то не трябва да бъде прекалено дълго. Най-късно до 21 декември трябва да се вземе решение дали ще се отиде към несъстоятелност, в най-лошия за вложителите случай. Хубаво е да бъдат изплатени тези гарантирани 100 000 евро.

- И ще има смисъл да водят дела само вложителите, имащи на депозит над тази гарантирана сума?
- Да, аз така си представям. Тезата на тези, които завеждат делата, би била такава: Аз имам 200 000 евро. Държавата ще ми върне гарантираните 100 000, но останалите ги губя заради неадекватните действия или бездействия на ДАНС, прокуратура и БНБ в първите дни на кризата. Всъщност точно тези институции доведоха до същинската криза и неплатежоспособност на КТБ, в резултат на което се губят пари, които държавата не гарантира. Това е моята логика.

- Инвеститори от САЩ и Англия също се заканиха да водят дела срещу КТБ и държавата...?
- Когато става въпрос 

за инвеститори, ситуацията е малко по-различна

Тогава те могат да съдят държавата и пред международни арбитражи. Ние говорим за вложители, при това - български граждани. Акционери могат да водят дела пред международни арбитражи, има такива възможности, но положението на вложителите е по-различно.

- В какъв размер би могъл да бъде евентуален иск на един вложител?
- Зависи от вредите. Ето, Вежди Рашидов каза, че държи над два милиона. Смята се колкото е загубил, плюс моралните обезщетения и вреди, които са минимални на фона на обществените. Но това, което е загубил като пари, плюс дължимата лихва и нанесените му морални щети…

- Рашидов заяви, че вследствие на кризата в КТБ е минал на инсулин, бил е в прединфарктно състояние, и питаше: „Кой ще ми плати безсънните нощи?...”. За такива ли морални щети става въпрос?
- Морални вреди са негативни преживявания, включително изживените стрес, разочарования, притеснения. Ако се докаже, че той е минал на инсулин точно в резултат на тази криза – да. Но стандартът за доказване на това е много висок. Трябва да се докаже пряка причинно-следствена връзка между вредата и събитията, които се твърди, че са я причинили. Тоест не винаги може да се докаже, че един човек е получил инфаркт, инсулт или е минал на инсулин като резултат от ситуацията в банката и единствено от нея. Защо?! - Защото стресът, в който живеем, е достатъчен, за да причини това. Възможно е неприятните неща да са причинени от много фактори - включително и от лоши хигиенни навици. Всичко зависи от конкретиката. Когато говоря за морални вреди, имам предвид това, че всеки нормален човек в такава ситуация, която продължава половин година, изпитва гняв и фурстрация от това, че 

държавата го прави на маймуна 

и не изпълнява задълженията си към него. А същият човек е коректен данъкоплатец и това поражда силно чувство на неудовлетворение... Ето, за тези негативни чувства по справедливост съдът би трябвало да присъди по няколко хиляди лева обезщетение за моралните вреди, заедно с нанесените и материални такива.