Амбициите на Москва към Арктика са от 88 г.

Русия демонстрира по-сериозни амбиции към Арктика още през 20-те години на ХХ век. През 1926 г. Москва обяви площта в "триъгълника" Мурманск - Чукотка - Северен полюс за съветска територия.
През десетилетията до края на ХХ век претенциите на Москва към Арктика не бяха така настоятелни. Те обаче станаха доста по-настъпателни след 90-те години, когато 
се заговори повече 
за сериозните залежи
под полюса 
и особено след като Конвенцията по морско право влезе в сила. 
През 2001 г. Русия внесе в ООН документи за разширяване на своята арктическа зона, с които се заявяват претенции към територия до Северния полюс с площ, почти покриваща обявения през 1926 г. "триъгълник". Един от доводите бе именно, че подводният хребет "Ломоносов", считан за естествено продължение на евразийския континент и оттук на руския шелф, минава приблизително под Северния полюс. Комисията на ООН по границите на континенталния шелф нито потвърди нито отхвърли руското искане, но поиска допълнителни научни доказателства.
Едно от важните събития през 2007 г. бе първото спускане на руски батискафи на дъното на Арктическия океан под Северния полюс на 4 км под повърхността на водата с поставянето на руския флаг, което, макар и символично, 
жалонира нов етап на
активност 
с дългосрочен замисъл. 
В своя реч на ледоразбивач насред океана президентът Владимир Путин призова за по-категорично осигуряване на руските стратегически, икономически, научни и отбранителни интереси в Арктика. Пак през същата година руски министерства изтъкнаха, че научните проучвания и доказателства са в полза на Русия: страната ще може да увеличи континенталния си шелф с 1,2 млн кв. км, в който има до 10 млрд. тона подземни горива, като в сегашния шелф са 13 млрд. тона нефт и 87 трилиона куб. м природен газ.
От 2007 г. досега Русия е изпратила няколко експедиции със задача да изследват дъното и 
определят
положението на
новите граници в
океана
А през 2013 г. внесе в специализираната комисия на ООН заявление за увеличаване на изключителната икономическа зона с 1,2 млн. кв. км (или с още 150 морски мили навътре).
Някои проучвания сочат, че в целия руски океански сектор се очертава да има повече находища на газ, а в канадския - повече на нефт. В другите сектори прогнозното им наличие е различно. Очаква се постепенно разширяване на разработването и добива и оживяване на преминаващите през Арктика търговски маршрути.
Икономическият и търговският интерес вече отбелязват ръст. В това, че Русия понякога използва чужди контрактори някои съзират подход 
за смекчаване на
външните критики в
агресивност
От 2012 г. "Роснефт" заедно с американската Exxon започна разработване на планове за геофизично проучване на нефт в руската зона на Арктика, но до 10 г. едва ли ще се стигне до изпомпване, тъй като процесът е много сложен. 
Отделно "Роснефт" извършва собствени проучвания край Нова земя.
Индийската ONGC прояви интерес към участие в смесените дейности на "Роснефт" и Exxon. Италианската ENI и норвежката Statoil също поискаха да участват в проучвания в океана, Северен Сибир и Далечния изток.
Интерес към работа в Арктика проявяват и Royal Dutch Shell, американската Arctic Oil & Gas и други.
В края на 2013 г. "Газпром" започна 
първия в света
добив на нефт от
арктическия шелф 
със собствена платформа в Печорско море.
Международни природозащитни и екологични движения продължават да протестират срещу руските проучвания и добив в района, окачествявайки ги като изключително небрежни и замърсяващи. Изявления от "Газпром" обаче сочат, че еколозите няма да ги спрат, потвърдено от опита на "Грийнпийс" с руската нефтена платформа. 

"24 часа"