Анализ: Големият транспортен проект на Варна се движи по неясен маршрут

Веселин Златков

 

Проектът „Интегриран градски транспорт“ не се изчерпва само с доставката на нови автобуси. Макар засега „соларисите“ със зеления дакел да са най-видимата промяна в обществените превози в града ни, резултатът от най-мащабния варненски европроект трябва да е значително по-осезаем. Нека припомним: кондукторите в автобусите трябва да изчезнат и по спирките да се появят автомати за билетчета; пак на тези места трябва да се появят табла, които да дават информация на чакащите в реално време; предстои изграждане на бърз коридор с дължина над 14 км за автобуси; предвижда се оборудване на нови велоалеи с приблизително същата дължина и свързването им с вече съществуващите; очаква се реконструкция на три крайни спирки – във „Владиславово“, в „Бриз“ и при Аспарухов мост. Освен това пътниците по спирките трябва да получат още куп екстри – ниски бордюри, настилка, която не се хлъзга, звукова сигнализация, приложение за мобилни телефони, които да показват маршрути и разписания на автобусите...

Засега имаме само автобусите. Те обаче не са достатъчни, за да кажем, че градският транспорт във Варна коренно се е подобрил. От общината на няколко пъти прогнозираха за пролетта появата поне на част от останалите удобства. Вече обаче е март, а какво от обещаното ще се прави и кога точно, още не е много ясно. Ясна е единствено крайната дата, в която всичко предвидено трябва да е изпълнено – 9 юли 2015 г.

 

Тръгва поръчката за „бързата лента“

 

Март обаче така или иначе е важен месец за проекта за интегриран градски транспорт. Според ръководителя на проекта инж. Биляна Якова обществената поръчка за автоматизираната система за продажба на билети трябва да бъде обявена буквално до дни. До края на месеца пък трябва да бъде обявена и поръчката за проектиране, изграждане и оборудване на т.нар. BRT коридор, линия за бързи автобусни превози, който трябва да свърже район „Владислав Варненчик“ с кв. „Бриз“. За съжаление ходът на конкурсите за тези обществени поръчки и най-вече опасността от обжалване и протакане на процедурата не може да се предвиди. А това далеч не е единственото неизвестно около бъдещето на проекта по-малко от година и половина преди приключването му.

Не е ясно например откъде точно ще мине бързото автобусно трасе. Фирмата, която ще го проектира и изпълни, трябва да предложи поне два варианта. Дори бегъл поглед към картата на Варна подсказва, че това автобусно трасе няма как да не засегне поне един от трите основни булеварда  - „Владислав Варненчик“, „Сливница“ или „Цар Освободител“. Тоест на един от тях пак ще се наложи да бъде прекрояван, което едва ли ще зарадва особено шофьорите. Но поредното неудобство ще е, както се казва, „за хубаво“. Отделен е въпросът дали в мащабните ремонти на булевардите трябваше предварително да се наливат милиони, след като е ясно, че по проекта за интегриран градски транспорт са предвидени определени действия.

Организационните промени се бавят

Интересен е и въпросът с автоматизираната система за продажба на билети. За да заработи така, както се очаква, системата трябва да се сдобие с модерен контролен център. Къде обаче ще е той и най-важното - кой ще работи в него? Решението засега е свързано с преобразуването на общинското предприятие АСРУТ, което поддържа светофарните уредби, да поеме управлението и на тази система. Докъде обаче е стигнала реорганизацията в предприятието, засега е пълна мистерия. А иначе уж на всички е ясно, че организационните решения е добре да изпреварват техническите, или поне да вървят успоредно с тях.

Има ли в крайна сметка забавяне на най-важния европейски проект на Варна или не? От ръководството на проекта признават, че има. Те обаче изцяло прехвърлят вината на „предишното управление“ на общината, тоест на бившия кмет Кирил Йорданов и екипа му. Уверението, че се работи по проекта, засега се потвърждава само от доставката на новите автобуси, които така или иначе щяха рано или късно да дойдат. За всичко останало обаче няма особено много време, а проблемите, по които трябва да се вземат решения, са твърде много. Един от тях, който не бива да забравяме, е намирането на място за частния превозвач „Транстриумф холдинг“ в цялата транспортна система на Варна. Нека не забравяме, че фирмата вози половината пътници на града, а една интегрирана транспортна система по определение няма как да работи „на парче“.