Анализ: Колко нормален е "третият пол" и трябва ли да се приеме в България
Гаро Одабашян
На 4 февруари тази година Европейският парламент прие резолюция, която регламентира правата на трети пол, за всеки който не желае да се самоопредели като мъж или жена. Този акт породи и продължава да поражда много полемики в българското медийно пространство. Препоръката към българските законодатели бе "да се обменят добри практики с държавите, където еднополовият брак е разрешен".
Сякаш в унисон с тази резолюция тазгодишният победител в музикалния конкурс Евровизия също предизвика много противоречиви мнения. Австриецът Томас Нойвирт, играещ ролята на жена с брада (Кончита Вурст), спечели конкурса, по всеобщо мнение не толкова заради певческите си заложби, колкото заради външния си вид.
България, като типичен представител на Източна Европа, е консервативна по отношение правата на хомосексуалните. Тя е една от само около десет държави в Европа, където Конституцията определя, че брак е възможен само между мъж и жена. В повечето западноевропейски държави еднополовият брак е разрешен, в голяма част от останалите съжителството на съпружески начала е разрешено. До 1968 година в България хомосексуалните връзки са били наказуеми със затвор. След това са били разрешени с мотива, че "хомосексуалните са болни хора и не бива да бъдат преследвани заради заболяването си".
Бавно, но сигурно, Европа се превръща в модерния Содом и Гомор. Масово хората, вероятно от страх да не да бъдат заклеймени като расисти или нетолерантни, все повече и повече допускат парадирането с ненормалността. "Ненормалните" трупат популярност, а на "нормалните" не им остава нищо повече от това да "не им пука". 100% от интервюираните в едно от последните предавания на Милен Цветков по Нова ТВ заявиха, че не им пука за това дали третият пол ще има равни права с мъжете и жените. Сто процента!!! Вероятно една представителна извадка в България би показала доста голям процент на толерантност.
Не съм против хората с различна сексуална ориентация. Не съм против хората с различен цвят на кожата. Не съм против природните закони. Но съм против хората да използват особените си белези, за да извличат лична изгода от това. Против съм хората да бъдат съдени заради това което са. В положителен или отрицателен смисъл. Против съм малцинството да "кове" законите. И против гей парадите съм. Против съм това хомесксуални да се женят, от там да им се признават равни родителски права, с хетеросексуалните.
Защо психично болните не могат да осиновяват деца? Защо третият пол да може, след като се твърди, че те са болни и не са избрали да са такива? Твърди се, че се раждат такива. Тогава това е болест и тези болни хора трябва да се лекуват. А не да им се дават права наравно със здравите и "нормални" хора. Всъщност започвам да се чудя кое е "нормално" в този свят.
