Ангел Нацкин хвърля към коша още от 4-годишен
Баскетболистът е роден в Кипър, готов е да играе до живот за Черно море
Александър Дечев
Ангел Нацкин е сред най-проспериращите баскетболисти на Черно море-Порт Варна. Гардът чака три години да получи шанс за игра и се възползва по феноменален начин от него. Този сезон той направи няколко много добри двубоя, а в турнира за Купата на България избухна с 21 точки при загубата от Балкан на четвъртфиналите.
Всъщност Ангел хваща баскетболната топка още на 4 години. Той е роден в Кипър, където родителите му работят. Любопитното е, че техен съсед тогава в Никозия е Сашо Везенков, който по него време играе в местното първенство. Майката и бащата на Нацкин харесват заниманието на приятеля си и решават да насочат и сина си към него. На 4 години му купуват баскетболен кош и малчуганът започва да хвърля топката към него. Междувременно семейството се е прибрало във Варна и записва Ангел на 7 години в БК Варна. Първите му треньори там са Илко Илиев и Митко Керемчидчиев. На 8 Нацкин играе първото си републиканско първенство при 10-годишните. В шести клас вече е изявен лидер на отбора си и е забелязан от Черно море, който го взема за едно републиканско. Първи треньор при „моряците” му е покойният вече Живко Дорийски, а впоследствие играе и при Борко Борисов, Емил Бонев, Петко Делев и Галин Стоянов-Патрика.
Става шампион на България при 16 и 18-годишните, а на 12 и 14 е със сребърни медали. Винаги е играл гард.
Нацкин има и добра кариера в националните отбори при юношите и младежите. С екипа на България той играе на четири европейски първенства – два пъти е шампион на „Б” дивизия и два пъти участва в „А” дивизия.
При мъжете на Черно море чинно чакаше своя шанс в последните три сезона. Признава, че много му е помогнал Пламен Алексиев, който преди три седмици отиде в Берое. „Бях покрай него постоянно, много ми помагаше. Обръща ми внимание, обяснява ми. Пази ме агресивно, за да мога да свиквам. Чувствам се отлично като основен играч. Надявам се да започвам в стартовата петица във всеки мач”, каза за „Народно дело Седмицата” 22-годишният баскетболист.
Нацкин се върна към четвъртфинала с Балкан, преди който тимът бе обезкървен от няколко състезатели, тръгнали си заради финансовите и организационни проблеми. „Ние като цяло вярвахме, че трябва да излезем и да играем здраво. Че ако ни тръгне играта в нападение, ще ги затрудним. Факторът пейка оказа влияние, с шест човека е трудно да се изкара целия мач”, коментира той.
Младокът дължи много и на отбора на Икономическия университет, за който играе в последните няколко сезона. Там той имаше огромен принос за трите титли и купи в „А” група. „Ако го нямаше ВИНС-а, нямаше да стигна до това положение да чакам шанса си в Черно море три години”, добави той.
Главната причина да остане при „молряците” е, че вече е получил шанса си за основен играч. „Цял живот съм мечтал да съм гард на Черно море. Имах оферти от няколко клуба, но останах, тъй като парите не ми бяха на първи план. Ако мога цял живот ще остана в Черно море, стига нещата да са добре организационно. Много отбори в Кипър ме желаят, тъй като съм роден там. В тяхното първенство има няколко, които са по-силни от българските. Има много американци, а правилото е да са шест кипърци в състава”, каза Нацкин, който израства в юношеските години със съотборници като Ники Стоянов, Лъчо Радев и Денислав Вутев.
Рекордът на Ангел по вкарани точки в един мач е с екипа на Икономическия университет – 28, от които 8 тройки.
Роден е на датата на Кобе, редовно вика за футболния Евертън
Любопитното е, че Ангел Нацкин е роден на датата на Кобе Брайънт – 23 август. „Той ми е любимият баскетболист, с него съм израстнал. В момента не гледам много НБА, тъй като мачовете са през нощта. Много следя европейския баскетбол”, споделя Нацкин, който е добър приятел с Александър Везенков, носещ екипа на Барселона. Варненецът подчертава, че Сашо не се е възгордял от големия трансфер и стои здраво стъпил на земята, което му помага да израства в кариерата.
Друг много интересен факт за варненския баскетболист е, че е „болен” фен на футболния Евертън. Запалил се по неособено популярния тим като малък, когато баща му гледал мач между своя любим Тотнъм и „карамелите”. „Питах го за кого е и когато ми каза, че е за „шпорите” аз типично по детски реших да съм му контра. Така станах от Евертън. Имам фланелки и раници на „карамелите”. Много се надявам да ги гледам някой ден в Шампионската лига. Последно през 2005 г. участваха в квалификациите, но отпаднаха. Имам три големи мечти – да гледам мач на Евертън на живо, да гледам мач от НБА на живо и да играя в чужбина с отбор в европейските клубни турнири”, споделя Нацкин.
В момента той учи в Икономическия университет в специалност „Туризъм”. В свободното си от тренировки и мачове време Ангел обича да разпуска с приятели, разходки, кафета и кино.
Три дни нямал глас след спечелването на Купата
Въпреки че не е основен играч, Нацкин помни със страхотни емоции спечелването на турнира за Купата на България от Черно море през 2015 г. „Не влязох в игра, но беше страхотно. Цял мач скачах, виках. Три дни след това нямах глас и съотборниците ми ме спукаха от бъзици. Много се надявам да го изживея отново. С какво спечелихме ли? Бяхме много задружни и оставихме сърцата си на терена. После като гледахме записа, се вижда как при всяка ситуация цялата пейка ставаше. Разполагахме със страхотен колектив. Имаше някои по-качествени отбори, но ние бяхме едно цяло и като излизахме на терена, буквално ги газихме със себераздаване. Имахме и късмет”, заяви още Нацкин.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
