Ани издъхна от пневмония, след като победи левкемията!

33-годишната Ани Пунчева , която през последните две години се бореше с левкемията , е починала снощи в болница във Висбаден.

ни получи подкрепата на стотици познати и непознати хора от цяла България и се превърна в символ на вярата и надеждата, след като успя да пребори коварната болест. За съжаление обаче изтощеният организъм на младата жена не успял да се справи  с пневмонията. Последните няколко дни тя е прекарала на командно дишане , но лекарите не са успели да я спасят, пише "Марица".

„За последен път пиша през сълзи лоша новина на тази страница, но за огромно съжаление тя е най-лошата! В 19:13 часа Българско време днес моята мила Ани почина. Господ я прибра до себе си и я избави от човешките мъки. Който желае може да запали по една свещичка за нейната душа.” Това е написал снощи съпругът й Миро на страницата във фейсбук „Помогнете да спасим Ани” , от която близо 9 000 души следяха непрекъснато състоянието на пловдивчанката.

Ани и съпругът й научават страшната диагноза само месеци, след като се ражда дъщеричката им Рая. Вместо да се радва на детето си, младата майка започва неистова борба с рака . Лечението в Германия е много скъпо, но стотици хора се включиха в благотворителната кампания преди година. Салса клубовете в града бяха изключително активни, тъй като и двамата съпрузи са танцьори.  Със събраните близо 200 хиляди евро , семейството замина за клиниката във Висбаден. След няколко курса химотерапия и лечение, кръвните показатели на Ани се върнаха в нормални граници и тя отново се върна при дъщеря си. Последният пост , която Ани лично пише на страницата във Фейсбук през март,  е смесица от вяра, страх и надежда.

 

Скъпи приятели,

Следващите няколко реда са написани лично от мен Ани (въпреки, че никога не съм умеела да се изразявам добре, особено щом става въпрос за чувства), но не мога да не споделя радостта си.

След извършения преглед вчера сутринтта във Визбаден, най-неочаквано за нас ни разрешиха да се приберем в България (с уговорката да изпращаме кръвни проби всяка седмица и след един месец да сме на преглед) и с един куфар медикаменти.

Не мога да Ви опиша какво е сутрин да вървиш към клиниката и да не знаеш какво те очаква, и да се чудиш какво ще вечеряш в хотелската стая (по скоро общежитие, която този път няма и хладилник), а в късния следобед да летиш към дома си!!!!!!!!!!!!!!

Да целунеш спрящата си дъщеря и да прегърнеш любимите хора, да легнеш в собственото си легло.......................

Посред нощите плаках, ..........много плаках......... от щастие..........

и сега пак плача..... от щастие и от страх...... страх да не загубя всичко това.

Мили приятели,

Бъдете здрави - няма, няма по-ценно от това

Обичайте се - и си го казвайте постоянно

Живейте - Господи, колко искам да живея

Бъдете благодарни - за всичко, което имате

С най-искрени благодарности и дълбок поклон.

Ани

Надявам се следващия месец да Ви зарадвам отново с добри новини.

 

За съжаление това не се случи , а малката Рая ще познава майка си само от снимките.