Анкетата „Спортист на Варна 2014“ - завръща ли се мутренското време у нас
Недко Петров, petel.bg
Завръща ли се мутренско време у нас след толкова години на преход и битка за по-смислен и щастлив живот? Като че не остана недокосната сфера от замърсяването с човешки остатъци, не намерили място в уж новия морал. В подкрепа на това усещане е провеждането на анкетата „Спортист на Варна 2014 година“, на която за първи път не бяха взети гласовете на спортните журналисти. Какво означава да ти вземат гласа и какво му остава на човек, ако му вземат гласа – нито да се възхищава, нито да му тегли една. След всяко подобно решение и намеса стои въпросът „Кой направи това?“. Кой лиши общността на спортната журналистика, която си има очите и ушите, от възможността да говори и предлага. Лишени от гласа си обаче, ние можем да посочим с пръст кой.
Анкетата бе направена от Обществения съвет на спорта към общината по негови си критерии. В този съвет са местни треньори, деятели и спортни ръководители. На пръв поглед всичко е правилно и наред. Компетентното сбиране на вещи хора се заема със задачата да прецени, обсъди и отличи заслужилите това важно звание в област, която винаги, винаги, винаги обединява нациите – така е по света, така е и у нас.
При прегледа на избраните обаче прави впечатление, че липсват две ярки имена на спортисти, постигнали големи успехи през годината и които безспорно трябва да заемат мястото си на номинираните – автопилотът Тодор Славов и състезателката по тенис на маса Анелия Карова. Първият взе куп призови места в международни ралита и бе лице на Варна за европейска младежка столица 2017. Карова пък донесе втората държавна титла за града при жените в индивидуалната надпревара и първа след повече от 60 години.
Техните постижения заслужават да бъдат поставени в топ 10. Поне това бихме направили журналистите, които имаме призванието и задачата не само да отразяваме спортни събития, но и да можем да обръщаме внимание и да изразяваме позиция, когато се преценяват приноси за развитие, както и да отличаваме примерите на добрия успех. Добрата практика в спорта, както се казва!
Очевидно е, че в Обществения съвет се срещат хора, които взаимно помпат самочувствието си и се увличат да командорят спорта във Варна, като изтъкват своите любимци, без да могат обективно да преценят. Остава отворен въпросът: Защо въпросните общественици за първи път игнорираха спортните медии и твърдоглаво промениха утвърдения от години регламент? И знаят ли те, че по този път, когато вървят, никой повече няма тях да „номинира“ за изразители на волята на спортната общност? Който подминава медиите, той се храни с илюзии, че може да направлява и контролира човешките процеси. Освен това, той оставя горчив вкус, разочарование и съмнение за нечистоплътно съветване и принизена борба за завистливо смачкване на успелите.
;н
